Николай Пенчев - Кръв по снега

Дукум се размърда на мястото си, но не каза нищо. Дори и да бе изненадан от поставената му задача, кавханът не даде по никакъв начин израз на мислите и чувствата си.

- Правосъдие! Знам, че те бива да разрешаваш загадки. А тази... тази не е обикновена загадка. Животът на първородния ми син, на мен самия и на държавата ми може да се окажат в ръцете ти. Ще можеш ли да го направиш, Клименте?

- Да, господарю!

Писарят излезе от покоите на хана като замаян. Задачата, която бе получил, не можеше да се сравнява по нищо с досегашните му разследвания. Преди да се опомни напълно, Дукум го хвана за лакътя.

- Ханът поръча да ти покажа нещо - неопределено каза той и тръгна по каменния коридор.

Излязоха от двореца и с бърза крачка тръгнаха през Вътрешния град. Чигатът Севар с отряд войници, въоръжени с копия и дървени палки, се присъединиха към тях. Кавханът се движеше бързо, почти тичаше, и на писаря бе трудно да го следва. По пътя си срещаха боили и багаини [4] Багаин - средна по ранг прабългарска военна титла - бел. авт. , облечени в скъпи кожени дрехи, подплатени и поръбени със заешка и катерича кожа, зад които подтичваха слуги, носещи покупки или водещи за юздите расови коне. Избраните търговци, допуснати във Вътрешния град, стояха по ъглите с количките си, продавайки топли гевреци, пайове и кумис [5] Кумис - млечна напитка от мляко на кобила - бел. авт. , други предлагаха фини платове, подправки и деликатеси. Облечени в леки железни ризници, войници лениво патрулираха, закачайки излезлите на пазар слугини и прислужници. Няколко колобари [6] Колобар - жрец - бел. авт. -шаманите на Тангра - в бели роби разпалено обсъждаха нещо пред един от олтарите на божеството.

Кавханът и свитата му профучаха по улиците, без да обръщат внимание на поздравите, и излетяха през Западната порта на крепостта, разделяща Вътрешния от Външния град на Плиска.

Разликата се усети веднага. Каменната улица се превърна в добре отъпкан земен път; тълпата, шумът и миризмите се увеличиха многократно. Боси деца, облечени в мръсни изпокъсани ризи, преследваха с пръчки проскубани кучета, които се криеха под количките на месарите, от които капеше кръв. Нахлупили кожени калпаци, продавачите на саздърма и медовина високо хвалеха стоките си, докато чираците им гонеха бездомниците, опитващи се да откраднат от храната. Група войници с леки метални шлемове водеха трима осъдени за кражби крещящи разбойници, които щяха да бъдат бити и дамгосани. Парцалив разказвач на приказки се опитваше да привлече вниманието на тълпата, но се сби с просяк, който пробва да задигне торбата му. Улицата ставаше все по-тясна и криволичеща, къщите и от двете й страни бяха криви и паянтови, с надвиснали над пътниците прозорци, от които всеки момент можеше да полети някоя мръсотия.

Войниците от отряда на Дукум с викове и ругатни разпръскваха тълпата, а когато се налагаше, ползваха дървените си палки. Климент се движеше в средата на улицата, опитвайки се да стои далеч от тесните, преливащи от нечистотия канавки в двата й края.

С бърза крачка минаха през площада, където пазарният ден току-що бе приключил. Калфи и чираци разглобяваха импровизираните сергии, докато господарите им на групички отиваха към близките кръчми да пропият част от спечеленото през деня. Полуголи просяци обикаляха на четири крака земята, търсейки паднала храна, тъпчеха каквото намерят в устите си и ловко избягваха ритниците на охраняващите тържището войници. Шумни, облечени с мазни кожени престилки чистачи се опитваха да съберат на куп боклуците, които по-късно да запалят, докато няколко деца им пречеха, тичайки наоколо.

Облечен в светлозелен елек с висока позлатена яка, сбърчил гнусливо нос и възседнал черния си кон, един боил, воден от нисък дебел слуга, тържествено прекосяваше мръсния площад.

Колкото повече се отдалечаваха от червените стени на Вътрешния град, толкова повече къщите ставаха по-ниски и схлупени, хората - по-окъсани, а караниците пред пивниците - по-гръмогласни.

Внезапно Климент осъзна къде го води кавханът и изтръпна. Отиваха към затвора в западната част на града.

Скоро стигнаха високите дървени порти, омотани с потопени в катран въжета, и високата каменна ограда със солидни каменни кули в четирите края. Севар заблъска с юмрук по вратата, викайки да отворят в името на хана, с което подплаши няколко гарвана и те полетяха с грачене в небето.

Докато тежката порта се открехваше, Климент с ужас видя провесените на въжета висящи глави на екзекутирани престъпници, които висяха окичени по оградата.