Пол Дохърти - Нощна сянка

— Как ще разрешим загадката ли, Чансън? — Корбет си отряза парче месо и си отчупи малко хляб. — Засега ще оставим всичко както си е, нека днес злото да тържествува. После трябва да предприема незабавни мерки. Кралят много ще се ядоса заради убийството на Скроуп. Да не говорим как ще се вбеси, като разбере, че убиецът е използвал камата на асасина и е откраднал „Сангуис Кристи“ и останалите скъпоценности. Трябва да зададем много въпроси на много хора, така че утре сутринта ще свикаме съдебна комисия. Тя ще се състои от мен, Ранулф и доктор Ормсби. Ще заседаваме в приемната на имението и ще призовем всички да свидетелстват под клетва. Така ще бъде най-добре. А сега трябва да обмисля всичко.

На другия ден Корбет реши, че още е рано да свиква съдебна комисия. Сметна, че е най-добре за известно време просто да слуша и наблюдава. Имението беше в траур, а лейди Хауиса, която още не се беше съвзела от удара, трябваше да предприеме необходимото за погребението. Погрижиха се за трупа, а отец Томас, мастър Бенедикт и брат Грациан тържествено обещаха, че всеки ден до погребението ще отслужват литургии за спасение душата му. Доминиканецът беше особено усърден. У него беше едното от трите копия на завещанието на Скроуп, а останалите две се съхраняваха в църквата на отец Томас и при правника на Скроуп в Мисълам. Макар да не откриха нищо такова, Корбет беше убеден, че господарят на имението е криел някъде оригинала — може би в сандъка в убежището. Кралският пратеник си спомни и за църковните регистри и се зачуди дали убиецът не е задигнал и някакви ръкописи. Хората говореха, че брат Грациан започнал често да споменава завещанието. Доминиканският монах сякаш нямал търпение погребението да приключи и разправял на всеослушание, че трябвало да се върне в Блакфрайърс в Лондон. Загрижен за лейди Хауиса, Ранулф предприе свое собствено разследване за съдържанието на завещанието. Тепърва предстоеше Канцлерският съд да прочете, одобри и разгласи документа, но засега изглеждаше, че вдовицата на Скроуп ще наследи по-голямата част от владенията му. Мастър Клейпоул, отец Томас, домина Маргарет, брат Грациан и доктор Ормсби също щяха да получат значителни дялове.

Корбет научи новината от самия доктор, който го посети, за да му докладва какво е открил при прегледа на трупа.

— По тялото му имаше белези от стари рани. Скроуп определено е бил боец и следите по кожата му го доказват. Що се отнася до убийството, дясната му ръка беше цялата в кръв. Смъртта е настъпила вследствие от удара с кама в сърцето. Не забелязах никакви следи от съпротива — нямаше скорошни наранявания. Колкото до беладоната във виното — докторът разпери ръце, — един Бог знае защо е била там. Скроуп със сигурност не е пил от него. Това е всичко, което мога да ви кажа, скъпи ми кралски служителю. Погребението ще се състои вдругиден. Ще има кратка служба в параклиса на имението, а после погребалната процесия ще се отправи към „Сейнт Алфидж“, където ще се състои тържествената заупокойна литургия. После добрият ни господар ще бъде заровен в църковното гробище. Тялото му ще остане там, докато не бъде завършена гробницата в южния трансепт на „Сейнт Алфидж“. Отгоре й ще положат красива плоча и изящен каменен балдахин, но — ухили се докторът — мавзолеят му едва ли ще привлича много поклонници! Лейди Хауиса се възстановява бързо — Ормсби се поклони подигравателно към Ранулф. — Вашият колега и другар й беше голяма помощ и утеха.

Ранулф го изгледа студено.

— Колкото до останалите — продължи безгрижно докторът, — домина Маргарет и капеланът й, който я следва като сянка, се настаниха в господарската къща. Лейди Хауиса е разстроена, така че добрата игуменка пое управлението на имението. Мастър Клейпоул не е на себе си и изнемогва под товара на служебните си отговорности. Брат Грациан няма търпение да си тръгне, но все още раздава хляб пред портите на имението три пъти седмично — Ормсби забеляза изненадата на Корбет и продължи. — Да, единственото богоугодно занимание на нашия добър доминиканец. Както и да е, отец Томас подготвя погребението на жертвите на Сагитариус. Предполагам, че онова, което казва свещеникът, е истина.

— Какво казва? — попита Корбет.

— Че Адът се е опразнил, понеже всички демони са дошли в Мисълам. Слава Богу — изправи се доктора, — че Сагитариус го няма. Вероятно убийството на Скроуп е било последното му кърваво дело.

После Ормсби се сбогува. Корбет му благодари и докторът си тръгна. Известно време след това Корбет само се взираше във вратата.