Пол Дохърти - Нощна сянка

— А останалите капаци? — попита Ранулф.

— Всичките бяха залостени — отвърна Пениуорт.

— Така беше — обади се домина Маргарет. — Сър Хю, бях потресена, когато видях брат си мъртъв. Не можех да повярвам. Отец Томас отиде до него и зашепна в ухото му молитва за опрощение на греховете. Аз наредих на Пениуорт да застане на пост пред вратата и претърсих стаята. Възможно беше убиецът все още да се крие вътре — капаците на всички прозорци бяха затворени, а вратата беше заключена… Искам да кажа, че… — игуменката се запъна.

— Проверихме всички капаци — намеси се отец Томас. — И преди бях идвал в убежището, сър Хю, и знаех, че няма тайни входове или тунели. Езерото е широко и дълбоко, а вратата и капаците на прозорците бяха заключени и залостени. Естествено, с изключение на капака, който Пениуорт счупи.

Корбет благодари на присъстващите и помоли отец Томас да прочете молитва над тялото, а после да помогне на Пениуорт и доктор Ормсби да го пренесат в имението.

— Там има помещение за покойници, нали?

Ормсби кимна.

— Една стаичка в подземията. Най-добре да огледам тялото там. После обещавам правдиво да ви опиша какво съм забелязал, сър Хю.

Корбет се изправи и се върна при трупа. Разгледа го много внимателно, а след това помоли Ранулф и Ормсби да го вдигнат, за да огледа и седалката на стола.

— Според мен — промърмори той — лорд Скроуп си е бил легнал, но убиецът го е накарал да седне в стола. После е промушил сърцето му с камата. Скроуп е понечил да хване острието с дясната си ръка и я е изцапал с кръв. Привел се е напред, затова има кръв по пода, а след това е паднал назад.

Доктор Ормсби се съгласи.

— Много добре, много добре — рече тихо кралският пратеник. — Господа, домина Маргарет, моля да ме извините.

Корбет даде знак на Ранулф да го последва и двамата още веднъж претърсиха стаята. Огледаха капаците на прозорците, пода, стените, тавана и вратата, но не откриха нищо нередно. Корбет седна на леглото и се вгледа в Ормсби, Пениуорт и отец Томас. Те вдигнаха трупа и го понесоха към лодката, която ги очакваше на пристана, а домина Маргарет се приближи към кралския пратеник с плувнали в сълзи очи.

— Сър Хю, ами душата му?

— Бог я е прибрал, домина Маргарет. А сега смятам, че е най-добре да се върнете в имението. Сигурно си имате работа в манастира, но лейди Хауиса ще има нужда от утеха.

Игуменката кимна в знак на съгласие и излезе навън. Корбет я последва и застана на входа на убежището. Мъжете положиха трупа в едната лодка, а после Ормсби, свещеникът и домина Маргарет се качиха в другата, която тъкмо беше пристигнала.

— Кажете на лейди Хауиса — провикна се Корбет, — че ще запечатам убежището. Никой не бива да влиза вътре!

След това кралският пратеник се върна в стаята. Двамата с Ранулф направиха всичко по силите си, за да закрият прозореца, опъвайки някакъв килим върху пролуката. Ранулф подаде на Корбет служебната му чанта и кралският пратеник запечата краищата на килима към стената. После сър Хю огледа за последно помещението и излезе, като заключи и окачи ключа на колана си. Запечата вратата, а след това обиколи убежището и стори същото с всички прозорци.

— Съмнявам се — рече Корбет, като се опитваше да се стопли, потропвайки с крака и сгрявайки длани с дъха си, — че някой ще дойде тук. Ще наредя на Пениуорт да не превозва до острова никого, освен нас двамата. А сега да тръгваме, Ранулф, кръвта ми се смръзна. Трябва да се стопля и да обмисля всичко, което видяхме днес.

На пристана вече ги чакаше Пениуорт, изпълнен с най-дълбоко уважение към щедрия кралски служител. Лодкарят имаше да им съобщи много новини. В имението била настанала пълна бъркотия. Брат Грациан, домина Маргарет и мастър Клейпоул вече давали нареждания на слугите да заключат и да залостят всички врати срещу евентуален грабеж. Корбет кимна, а Пениуорт натисна веслата и оттласна лодката от пристана, като продължаваше да бърбори. Лодкарят се чудеше какви ли ще са последиците от смъртта на лорд Скроуп. Щом стигнаха до другия бряг, Корбет даде нарежданията си на Пениуорт и се запъти към господарската къща. Домът на покойния лорд Скроуп беше потънал в зловеща тишина, а слугите сновяха като сенки по коридорите. Чансън вече се беше погрижил за стаята на господаря си. Огънят в камината гореше, свещите бяха запалени, а от килера бяха донесени сушено месо, хляб, сирене, масло и ейл. Корбет му благодари и двамата с Ранулф седнаха пред огъня, протягайки ръце към пламъците, за да се стоплят.