Пол Дохърти - Нощна сянка

— Много ми е студено — промърмори Корбет. — Нямам търпение зимата да свърши и да дойде пролетта.

— Какво мислите за снощните събития?

— Вече установихме някои факти. Първо, лорд Скроуп е отишъл на Острова на лебедите сам и Пениуорт ни увери, че никой не го е причаквал там. После лодкарят си е тръгнал, а лорд Скроуп се е заключил и залостил в убежището си. Постройката е укрепена и се намира на остров, обграден от езеро с леденостудени води. Второ, през езерото може да се мине само с лодка, а според свидетелите никой не го е прекосявал, след като лорд Скроуп се е заключил в убежището си. Трето, някой все пак е преплавал езерото през нощта, проникнал е в заключеното убежище и е пробол лорд Скроуп в сърцето. Четвърто, лорд Скроуп беше воин и убиец, но нищо не подсказва, че е оказал съпротива на нападателя си. По всичко изглежда, че господарят на имението просто си е седял в стола, когато убиецът е забил острието в гърдите му. Пето, камата, с която е извършено убийството, принадлежи на краля. Ето това вече е загадка! Лорд Скроуп трябва да я е държал в ковчежето си за скъпоценности. Излиза, че сам го е отворил и на практика е тикнал оръжието в ръцете на убиеца си. Това е странно, Ранулф — Корбет протегна краката си към пламъците. — Ковчежетата и сандъкът не са разбити. Явно Скроуп сам ги е отключил пред своя убиец, а после отново е сложил сребърната верижка с ключове на врата си. Защо? Дали убиецът му е бил някой, на когото е имал пълно доверие? Същевременно трябва да е бил човек, способен да го убие за миг, или както се пее в псалма 43 43 Става дума за благодарствения псалм на Давид към Бог от Втора книга Царства, където се казва: „… и примки на смъртта ме омотаха“ (Гл. 22:6). — Б.р. — внезапно да го омотае в примката на смъртта. Как е възможно един толкова лукав и мнителен човек като Скроуп да попадне толкова лесно в капан? Както и да е… — Корбет стисна чашата си. — Шесто, лорд Скроуп не е вдигнал тревога. Седмо, след като лорд Оливър е бил убит, убиецът е откраднал скъпоценностите му и е успял да се измъкне, без никой да го забележи или да успее да му попречи. За целта е трябвало да преодолее залостените капаци на прозорците, тухлените стени на убежището и заключената масивна врата. След това е трябвало да прекоси леденото езеро, без да разполага с каквото и да било плавателно средство. Стражата е била наблизо, но не е забелязала нищо нередно. Осмо, според Пениуорт никой не е прекосявал езерото до тази сутрин, когато лейди Маргарет и отец Томас са го помолили да ги откара до острова. Те разбили капаците на един от прозорците, за да влязат в убежището. Възможно е тримата да са били съучастници в заговор за убийството на Скроуп. Няма обаче никакви доказателства за подобно нещо, така че смятам, че е малко вероятно. Освен това по всичко изглежда, че лорд Скроуп е бил убит малко след полунощ, тоест много преди посетителите му да дойдат. Девето, чашата с отрова. За какво му е била на нападателя отрова? И все пак — Корбет остави чашата си на масата, взе железния ръжен и побутна една от пукащите цепеници в камината, за да я разпали — ние познаваме убиеца.

— Какво искате да кажете, господарю?

— Трябва да е Сагитариус — заяви Корбет. — Затова кучетата и Робърт де Скот бяха убити. Това не е бил само акт на отмъщение, но и подготовка за снощната кървава разплата. Представи си колко е студено през нощта, Ранулф. Стражите са стояли близо до огъня и само от време на време са хвърляли поглед към убежището и към езерото. Кучетата обаче са друга работа — те обикалят наоколо, надушват следи и забелязват неща, които ние, хората, не можем. Убиецът е трябвало да ги премахне и така е сторил. Същото се отнася и за Робърт де Скот — довереникът на Скроуп. Стрелецът е научил, че началникът на стражата пие в онази кръчма, заел е позиция и го е убил. Робърт де Скот беше дясната ръка на лорд Оливър и снощи не е бил тук. Чрез убийството му и премахването на кучетата Сагитариус си е осигурил безпрепятствен достъп до убежището. Най-важното при убийствата на хора като лорд Скроуп, Ранулф, е да се отстрани охраната. Сагитариус добре се е подготвил. Още не знам обаче — Корбет остави ръжена — кой е този тайнствен стрелец и как е убил лорд Скроуп.

— Как ще разрешите загадката, господарю? — попита Чансън.

Той взе хляб, сирене и сушено месо от един поднос и разпредели храната в оловните чинии, които държеше Ранулф. Главният коняр беше зашеметен от събитията и се чудеше как сър Хю ще се справи с всичко. Обожаваше да наблюдава как Корбет води разпити — предпочиташе го дори пред лова с хрътки!