Пол Дохърти: Жертвите на Анубис

Асурал се върна, след като бе предал Бакун на отряд стражи. Началникът на храмовата стража много държеше на дисциплината и винаги носеше униформата си. Амеротке се чудеше как не се задушава в този кожен корсет и пола, а и с гьона на краката си, но добре осъзнаваше, че приятелят му по-скоро би получил слънчев удар, отколкото да наруши правилата.

Дойде време за следващото дело и съдията се помоли на Маат да го дари с мъдрост и търпение. Главният писар стана и обяви:

— Нека влязат тези, които дирят справедливостта на фараона!

Кедровите врати в далечния край на залата се отвориха и вътре пристъпи джуджето Шуфой, въоръжено със слънчобран и бастун. Дребосъкът беше облечен в най-хубавата си роба, а на краката си носеше нови сандали. Тази премяна бе твърде необичайна за личния слуга на Амеротке, тъй като той винаги държеше да изглежда беден, окаян и нещастен. Шуфой се приближи с помпозна походка и без да обръща внимание на тихия смях в залата. Само Амеротке не се засмя — всеки ден ужасно обезобразеното лице на Шуфой му напомняше за отговорността, която носеше като съдия, и за необратимостта на погрешно издадените присъди. Защото джуджето бе жертва именно на такава „съдебна грешка“, по силата на която му е бил отрязан носът, а после е бил заточен да живее в селището на белязаните по същия начин „носорози“ на юг от Тива. Амеротке бе проучил случая и лично се бе уверил в невинността на Шуфой. Затова — като компенсация за съдебната несправедливост — го бе взел за слуга в собствения си дом. Дребосъкът се оказа наистина незаменим, на него можеше да се разчита за събиране на всякаква информация и за изглаждане на дребни недоразумения, а също така за забавляване на двамата синове на съдията — Кърфей и Ахмазе. Освен това дребосъкът майсторски умееше да се превъплъщава в най-различни роли — вестител на върховния съдия, уличен мошеник, продавач на лекарства и амулети, оратор…

Сега Шуфой спря, падна на колене и докосна с чело пода пред стола на съдията. Милостива Маат, каза си Амеротке, моля те, дай ми сила да издържа и това представление! В този миг джуджето вдигна глава и му намигна. Амеротке отвърна с убийствен поглед.

— О, велики съдия на Тива — започна дребният мъж. — О, мъдрецо! Въплъщение на справедливостта на Маат! Любимецо на фараона! — дълбокият глас на Шуфой се издигна насред залата. — Висш жрецо на истината! Върховни…

— Стига толкова! — прекъсна го Амеротке. — Кажи за какво си дошъл?

Шуфой, с лице, застинало в маска на покорност и смирение, повдигна глава и протегна ръце в драматичен жест.

— Господарю! Пред вас е Шуфой, паж и незначителен слуга на великия…

— Започвам да броя — прекъсна го Амеротке, — ако до трийсет не си казал за какво си дошъл…

Шуфой забеляза предупредителния поглед.

— Тук съм от името на Белет и Сели — изрече бързо той. — Белет е много добър ключар, а бащата на Сели е майстор на папируси. Те искат да се оженят. Позволете да се явят пред достолепния ви…

Амеротке вдигна ръка и Асурал въведе една девойка в безупречна ленена роба и един младеж с вълнена туника, която стигаше малко под коленете му. Лицето му беше покрито с кожена маска. Един от стражите се приближи и му прошепна нещо и той махна маската. Амеротке затвори очи. По-рано младежът сигурно е бил красив, с широко мъжествено лице, но подобно на Шуфой носът му бе отрязан.

— Бил си осъждан? — попита Амеротке, без да обръща внимание на приглушения протест от страна на съда.

— Преди четири години — отвърна тихо мъжът. — Ключар съм. Преди време влизах в къщите и дюкяните на онези, на които продавах ключалки…

— Защо? — поиска да узнае Амеротке.

— Родителите ми обедняха, баща ми се пропи, а си нямаха гробница…

Амеротке кимна. Една от най-често срещаните причини за престъпления беше желанието на по-бедните да си осигурят подходяща гробница в Града на мъртвите на другия бряг на Нил.

— И си платил за престъпленията си?

— Да, господарю. От четири години насам живея в селото на „носорозите“ извън Тива. Нямам право да се оженя, нито да продължа да върша занаята си.

— Господарю — Белет падна на колене в изблик на искрена молба, — дойдох да моля за снизходителността на фараона. Наказанието ми е повече от жестоко… — той посочи белега, който обезобразяваше лицето му. — Изтърпях заточението. Готов съм да дам клетва пред боговете, че повече няма умишлено да сторя някому зло… Имам и свидетели — продължи той, без да поема дъх, — че животът ми през последните четири години е бил безупречен…