Пол Дохърти: Жертвите на Анубис

В самото сърце на храма, пред светилището с внушителната статуя на Анубис в черно и златно, стоеше само един млад жрец. Вдишваше упоителния аромат на тамян, който се виеше на кълба из храма, и се вслушваше във воя на кучетата. Беше нов тук и още не можеше да свикне със звуците от огромния кучкарник, в който държаха свещените животни на Анубис. Кучетата бяха диви, изпратени като дар от някакво племе на юг от Нубия. Младият жрец потопи ръка в най-близката купа със светена вода и накваси устни, за да се пречисти, преди да сведе глава в мълчалива молитва. Задачата му беше да бди — храмът на Анубис беше избран за мястото, където да се проведат мирните преговори между везира Сененмут и пратениците на царство Митани. Неотдавна Хатусу, божественият фараон на Египет и царица на Двете земи, бе нанесла решително поражение над митанийската армия в битката при делтата на Нил. Сега царят на митанийците Тушрата бе разположил на стан част от свитата си в Оазиса на палмите, а пратениците му пристигнаха в Тива, за да подпишат с Египет споразумението за продължителния мир, от който страната им толкова се нуждаеше. Тушрата трябваше да даде дъщеря си за съпруга на един от роднините на Хатусу, да се съгласи единствено египетските войници да контролират Пътя на Хор през Синайската пустиня, да плати огромен откуп за част от военнопленниците и да задоволи още цял списък унизителни искания на египтяните. Младият жрец бе чувал слуховете, че везирът Сененмут всъщност е и любовник на царицата и че не без неговата помощ Хатусу се е възцарила на трона на фараона след мистериозната смърт на нейния доведен брат и съпруг Тутмос II. Ето че сега всички вече я признаваха и коленичеха пред нея — даже и Тушрата, най-силният враг на Египет. След него със сигурност и останалите племена и царства щяха да склонят глава и да целунат земята под краката й. Младокът продължи да си размишлява, загледан в отблъскващите глави на животни и влечуги, забити по стените на голямата зала.

В същото време Тетики, началникът на храмовата стража, обхождаше смълчаните коридори и зали на светилището, босите му ходила тихо пошляпваха върху гладките каменни или гледжосани плочи по пода. Вървеше бос, защото вярваше, че земята под краката му е свещена. Подмина библиотеката при Дома на живота, академията на учените и звездобройците и продължи към хранилището и склада с провизии. Всичко изглеждаше спокойно. Тетики се насочи към вътрешната част на храма, където се намираше големият олтар на Анубис. Върху гърдите на грамадната статуя от черен обсидиан с глава на чакал 2 2 Главата на Анубис погрешно е била смятана за глава на чакал. Според най-новите изследвания тя е на черно пустинно куче. — Бел.ред. бе инкрустиран свещеният аметист с големина на мъжки юмрук Славата на Анубис.

Началникът на храмовата стража се размина с една жрица и хвърли поглед през рамо да се порадва на гъвкавата й походка. В тънките си ръце жрицата носеше кана, а дългата й коса се полюшваше около изящните й рамене. Тетики се намръщи ядосан, че не може да си спомни името й. А, да! Ита. Тя обикновено носеше храна и вода на жреца, който нощем стоеше на пост пред вратата на свещения олтар. Ох, хубавичка беше тази Ита. Началникът на храмовата стража стигна до края на галерията и надникна зад ъгъла. Тази вечер на пост пред големия олтар стоеше Хети, един от по-нисшите жреци. Седеше облегнат на масивната кедрова врата към олтара със свещения аметист. А от другата страна на вратата пред статуята на Анубис бдеше жрецът Немрат — добър човек, но пословичен сладострастник и чревоугодник. Задачата му бе да охранява Славата на Анубис и да не допуска никой да прекрачи в светилището преди зазоряване. Какво ли прави вътре по цяла нощ, чудеше се Тетики. Сам-самичък, без вода и храна. Тетики неволно потрепери. Подчинените му често разказваха как самият Анубис със златната си маска на чакал се разхождал нощем из храма. Видели го край кучкарника, а после и по коридорите към светилището. Дали богът се явяваше на простосмъртните, за да се увери лично колко добре се грижат за храма му, или просто обичаше да се наслаждава на разкошния аметист върху собствената си статуя? Началникът на храмовата стража потрепери отново. Зловещо място бе този олтар! От вътрешната страна на единствената врата зееше огромен ров, пълен с вода. За да се премине, отгоре прехвърляха специален опесъчен мост. Нощем никой не можеше да проникне в светилището, тъй като Немрат държеше единствения ключ на специална връзка в пазвата си. Тетики се опомни и се покашля. Хети го чу, обърна се и вдигна ръка — знак, че всичко е наред. Началникът на храмовата стража продължи обиколката си. Излезе сред градините и вдъхна с удоволствие от аромата на смола и сандалово дърво. Земята около храма беше истински рай с блестящите си басейни, добре поддържани тревни площи, цветни лехи и гъсти дървета. Тетики дочу откъм павилионите някаква любовна песен и се усмихна. Танцьорка, хесетка. Сигурно забавляваше някой клиент. Той пое към краварниците, откъдето долиташе приглушено мучене. Спря, за да стори път на група жреци в ленени роби и наметки от кожа на леопард, които се прибираха мълчешком към покоите си. После пое обратно. Нищо в храма не подсказваше, че само след миг тук щеше да бъде извършено ужасно убийство. Никой, освен Сет — червенокосия бог на внезапната смърт, не подозираше коя щеше да бъде жертвата.

Читать дальше