Пол Дохърти - Жертвите на Анубис

— Убиецът може да е влязъл през прозореца — настоя Менсу.

Амеротке отиде и огледа перваза на прозореца, но не успя да открие следи от влизане или излизане. Затвори капаците и залости отново дървените резета.

— Когато влязохме в стаята — обади се Мареб, — със сигурност прозорците бяха залостени…

— Дори и да установим как е влязъл убиецът — намеси се Уанеф, — остава чудно как мъж като Снерфу се е оставил да бъде отровен, без да извика за помощ и без всякаква съпротива?

— Ще трябва да изчакаме доклада на лекаря — отговори Амеротке. Взе чашата от виното и купата и ги набута в ръцете на Уени: — Занеси ги долу на лекаря. Кажи му да ги изследва и лично да ми докладва! — после се приближи до Уанеф и каза: — Моите съболезнования…

— За какво? — попита тя рязко. — Снерфу не ми беше роднина, но беше добър воин и доверен човек на Тушрата…

— Той искаше ли мир с нас? — настоя Амеротке.

— Той беше пратеник. Останалото няма значение. И ако сте намислили да изкарате, че някой от нас е замесен в убийството на Снерфу, грешно сте си направили сметката…

Съдията пристъпи напред:

— Не съм обвинил никого. Ако искате истината, ще трябва да отговаряте на въпросите ми. Кажете, имаше ли някакви недоразумения между вас? — Уанеф погледна към Менсу и Хунро, после поклати глава. Амеротке продължи: — Значи Снерфу е бил ваш приятел?

— Беше митаниец — заяви Хунро.

— Между вас имало ли е кръвна вражда? — настоя съдията.

Отново поклащане на глава. Менсу изсумтя:

— Вражда — не, но не всички митанийци искат мир с Египет…

— А Снерфу?

— Вече ви отговорихме, Амеротке.

— Предлагам — намеси се Сененмут — да прекратим срещата за днес. Амеротке, ще се наложи да останеш в храма на Анубис. За теб и слугите ти ще бъдат приготвени стаи.

Той отвори вратата и подкани с жест пратениците да се оттеглят. Уанеф стана първа, поклони се и напусна стаята, следвана от придружителите си.

Везирът се обърна към Мареб:

— Не бива да споделяш с никого това, което се случи в тази стая!

— Разбира се, господарю!

Сененмут въздъхна, а на широкото му лице бе изписана загриженост. Опря се на вратата и забарабани с пръсти по бедрото си.

— Дали митанийците не се избиват един друг? — попита.

— Невъзможно! — възкликна Мареб. — Тук идват само египтяни…

— Тогава кой? Скъпи ми, Амеротке, ти и преди си вървял по този път. Сянката на Сет, убиецът, е надвиснала над храма…

— Да — каза Амеротке и завърши изречението му, — и без съмнение ще убие отново!

Сененмут излезе, следван от Мареб. Амеротке се загледа в резето на вратата. Странно наистина как всички мистерии, с които се сблъскваше, неизменно имаха нещо общо с врати и ключалки. Кражбата на аметиста, убийството на Снерфу… Да! Онзи странен разговор с Белет в гостилницата. Дали пък нямаше нещо общо? Бяха ли свързани всички тези случаи в някаква обща нишка? Или всеки бе различен, случаен. Дали щеше да успее да проникне в мисълта на човека, виновен за всичко това?

Лекарят придърпа мрежестия воал върху тялото на Снерфу. Амеротке от часове чакаше да говори с него — навън слънцето вече залязваше и жреците на Анубис подготвяха вечерното жертвоприношение. Из храма звучеше песента на хесетките:

— Неговата слава я няма — отбеляза лекарят сухо. Отпрати помощника си и добави: — Богът е недоволен от нас!

Подръпна Амеротке за лакътя и го заведе в малка ниша, отрупана с кани и буркани. Предложи му единствения стол, а самият той седна на ъгъла на масата.

— Какво мислите? — попита го Амеротке. — Искам да кажа за Славата на Анубис… — добави бързо.

Сбръчканото лице на лекаря стана още по-кисело.

— Господарю, аз работя тук още от дете. Камъкът беше голямо съкровище за храма. Никой не знае откъде е дошъл. Казват, че бил част от скала, която паднала от небето. Затова са тези слухове, че сам богът е дошъл и си го е взел… Но аз мисля, че това е дело на митанийците…

— А за смъртта на Снерфу какво ще ми кажете?

— Бил е отровен. Но виното и гроздето са чисти. Не знам как му е била дадена отровата, но знам, че има отрови, които могат да убият, като се просмучат в кожата… или пък като ги вдишаш. Има и такива, които могат да бъдат вкарани през ухото. Някои действат много бавно: дни, седмици, дори месеци. Други поразяват с бързината на стрела. Никой досега не е правил пълен опис на отровите: от змии, насекоми, растения…