Пол Дохърти - Убийците на Сет

— Допуснах грешка — прошепна той на себе си.

Всички паднаха в капана заради Ипумер: бяха съсредоточили усилията си в казуса с неговата смърт и последвалите събития. Но ако Нешрата се окажеше ключ към загадката, какво ли се е случило по-рано? И какво бе разпалило омразата й към баща й? Дали тя не е сетянинът? Очевидно трябваше да се върне назад и да започне отначало, но кому би могъл да се довери, за да пита? Той затвори очи. А когато Шуфой се върне, двамата ще поемат в друга посока — обратно към мрачното и печално минало на Нешрата.

Сетянинът стоеше изправен в примигващата светлина на Гробницата на героите в Некропола — голямо, подобно на пещера помещение, изкопано дълбоко в скалния масив, който се издигаше високо над Града на мъртвите. Пазачът на гробницата го бе въвел през мастабата 19 19 Египетската дума за могила — правоъгълна постройка с наклонени стени, която фараоните даряват първоначално за дом, а по-късно само за светилище на починал висш сановник. — Бел.прев. — неголямата храмова постройка пред самия дом на заминалите завинаги. Сетянинът се усмихна зад позлатената си маска на Хор. Защо да не го пуснат? Той бе дошъл тук с картуша на полка на Сет; пръстените по ръцете и гривните за глезените му бяха допълнително доказателство за войсковата му принадлежност. А маската? Тук беше Градът на мъртвите, нощта бе паднала и светът на гробниците живееше по своите правила. Пазачът бе решил, че идва, за да поднесе почитта си. Сетянинът седна на едно от столчетата, покрити с ярко оцветена материя. Почит ли? Как би могъл дори да помисли за уважение към мъжете, извършили толкова отвратително престъпление? Защо им е била дадена възможността да живеят като полубогове, след което да бъдат пренесени тук, сякаш са били обичани от самия Амон Ра? Той се изкашля, за да очисти гърлото си от прахта, и огледа гробницата — истински дом за съкровища с блестящи сандъци и ковчежета саркофази с мумифицираните останки на неговите другари по оръжие, живописно декорирани канопи, както и всякакви скъпи предмети, поставени наоколо: статуетки, драгоценни камъни и масички и столове от най-фино дърво. На светлината на факлите проблясваше статуя на котка, клекнала на задните си лапи, със златна и сребърна украса. Въздухът ухаеше приятно.

Сетянинът стана и се насочи към вътрешността на гробницата. Ако животът се бе оказал по-благосклонен към него, в края на пътя си и той щеше да бъде положен тук заедно с останалите. Ръката му погали позлатения ъгъл на един от саркофазите. Да, на Амунак — нисък и жилав, хитър като лисица и смел като лъв. Той и останалите като него нямаше от какво да се боят, защото не на тях имаше зъб.

Той прекоси гробницата и застана пред саркофага на Камун — красиво творение на дърводелското майсторство: ковчег със златни кантове, покрит със скъпоценни камъни. С Камун нещата бяха съвсем други. Той не е заслужавал да отпътува към Полетата на запад — също като Руах, Пешеду и Бейлет. Трябвало е да плати за сторените от него престъпления. Сетянинът извади дългия си двуостър нож, напипа прореза, разкърти изолиращото покритие и отметна капака. Разнесе се благоуханна миризма. Той сведе поглед към мумията, повита в ленени пояси; лицето й беше скрито от оцветена в синьо и позлатена сребърна маска. Сетянинът я смъкна и я захвърли в мрака. После извади винения мях, който бе донесъл, и изсипа от него кръвта, купена от един касапин. Тя постепенно попи в скъпата ленена тъкан; част от нея остана, така че след малко трупът сякаш заплува в локва кръв. Острата й миризма удави благоуханието на балсамната смес от пчелен восък, канела, кедрово масло, къна и смирна. Сетянинът отстъпи леко назад, за да се полюбува на стореното.

— Какво правите? — сетянинът се обърна. Пазачът на гробницата идваше към него. Беше пийнал и вървеше, залитайки. Върху пълното му лице бе изписано силно смущение. Притисна до гърдите си чашата с вино, с която бе дошъл: — Какво е това? Какви ги вършите?

— Отдавам му почитта си! — сетянинът тръгна застрашително към него, но пазачът бе зает да оглежда пораженията.

— Защо сте свалили капака на ковчега? А това какво е! Богове! — когато видя кръвта, стигнала до равнището на капака, човекът захвърли чашата си и понечи да се обърне, но сетянинът беше много по-бърз. Само с един скок той го настигна; последва мигновено и жестоко замахване с ножа. Пазачът на гробницата клюмна, а сетянинът заби дългото острие докрай. Запуши с ръка устата му, докато гледаше как светлината на живота помръква постепенно в очите му. Пазачът изхриптя, задавяйки се със собствената си кръв. Сетянинът го положи внимателно на пода. После измъкна кинжала, обърса го бързо в дрехите на човека и се изправи. Още веднъж огледа резултата от работата си: останките на Камун бяха осквернени веднъж завинаги, както и цялата гробница. Той свали маската и избърса потта от челото си. Отиде до вратата, промъкна се през нея и с бързи стъпки се отдалечи в сгъстяващата се нощ.