Пол Дохърти - Убийците на Сет

Придържайки се в сенките, пое по улиците на Некропола, като от време на време отстъпваше встрани, за да направи път на някоя погребална процесия. После мина покрай статуята на Озирис и стигна до кея. Там прекрачи през борда на една от лодките, прекосяващи реката, и се вгледа в светлините, блещукащи оттатък в столицата. Бе доволен от постигнатото, но нощта едва започваше. Амеротке! Щеше да му е много по-приятно, ако съдията бе продължил да се губи в догадки, оставайки сам със смешните си заключения. Но също като останалите си другари бе подценил качествата му и сега трябваше да го принуди да замълчи завинаги! Според това, което бе стигнало до него, съдията се бе върнал в покоите си в храма на Маат и ако слуховете се окажеха верни, щеше да прекара там по-голямата част от вечерта.

Сетянинът слушаше с половин ухо бъбренето на преминаващите, които се връщаха в града след целодневния си престой и работа в Некропола. Как да изпълни своя замисъл? Носът на лодката сочеше най-краткия път до отсрещния бряг. Сетянинът се загледа в светлините на стъкмените набързо пазари по кея: бараки и сергии, където се продаваше всичко — от бижута до домашни любимци. Спомни си за някои от подвизите на Пантерите от Юга. Един от тях разпали огъня на въображението му и той се усмихна. Да, ето как ще да умре върховният съдия на фараона!

Съдията се събуди от болка в мускулите. Почувства лек студ; затова стана, отвори един сандък и извади дебело бродирано наметало, с което покри раменете си. Някои от маслените светилници бяха угаснали, но факлите осветяваха добре помещението. Отиде до отсрещния ъгъл, където просветваха и пукаха поръсените с благоухания въглени в двата мангала. Протегна към тях ръце и се вслуша в шумовете, идващи от храма. След като се постопли, Амеротке пийна глътка вино и хапна малко хляб и плодове, донесени от една прислужница.

После отвори вратата, излезе в малкия коридор и спря на входа към Залата на двете истини. Беше съвсем тихо, но от време на време сенките се раздвижваха, когато някой светилник припукваше дръзко в тъмнината. Амеротке винаги имаше странно усещане, когато се случваше да влезе в съда нощем. Той различаваше неясните очертания на стола, откъдето произнасяше присъдите, и дългата редица колони с подредени в основите им възглавници, където сядаха писарите и завеждащият канцеларията — много спокойно сега място, което обаче нерядко се превръщаше в арена на бурни емоции, аргументи и контрааргументи, а и присъди, които понякога носеха смърт.

Успокоен от видяното, Амеротке се върна в стаята си. Затвори вратата и се намести върху възглавниците, където отново съсредоточи мислите си върху това, което му бяха казали Нешрата и Кией. Той съжаляваше за грешката си и сам се наруга за глупавия си пропуск. Пешеду, семейството му, Карнак, Небамум и всички останали бяха несведущи, но той бе истински съдия професионалист и не биваше да допуска да разконцентрира вниманието си върху отделни нишки, забравяйки онова, което бе научил в школата на живота.

Дъщерята на Пешеду беше коренът на всичко, което се бе случило. Сега се налагаше да почака да се върнат Шуфой и Пренхое. Независимо от часа или траура в дома на починалия Пешеду разпитването на свидетелите трябваше непременно да продължи. Амеротке взе нещата, които бе донесло джуджето — повредената, но все още разпознаваема брошка със златните газели и обгорените късове пергамент. Той се загледа в списъка на праховете, които чистачите бяха намерили в дома на убитата Фелима, и зачете на глас наименованията. Познаваше слабо тайните на медицината, но все пак недоумяваше какво е имала предвид Фелима, ползвайки такива отвратителни неща, като кръв от гущер, свински зъб и течна мазнина с гаден мирис. Амеротке бе научил от Шуфой за различните подобия на илачи, които продаваха всевъзможни шарлатани и ловци на скорпиони, подвизаващи се в Тива. Някои позиции от тази номенклатура му бяха вече познати — мас от кълвач или стрити кости. Колкото повече навлизаше в нещата, толкова по-ясна ставаше картината: Фелима не се бе ограничавала единствено с продажба на афродизиак. Едно от средствата му бе познато: ползването на смес от смокинов сок и мляко от жена с мъжка рожба — много стар илач, даван на жена, за която има съмнение, че е бременна. Ако тя повърне, значи носи дете, ако това не стане — празна е. Или друга техника, при която на пациентката се заръчва да изрови в земята две дупки, да сложи в едната ечемични, а в другата — пшенични зърна, да сипе и на двете места урина от бременна жена и да ги посипе с пръст. Ако пшеницата поникне преди ечемика, ще бъде момче, а ако ечемикът изпревари, да чака момиче.