Пол Дохърти - Убийците на Сет

— Господарю Амеротке! — Шуфой се втурна към съдията. Клекна и погледна нагоре. Въпреки слабата светлина той видя колко изопнато, бледо и измъчено е лицето му. Пренхое се отправи към вратата на параклиса.

— Не влизай! — извика му Амеротке.

Разказа им набързо и с накъсани фрази за случилото се, без да спести нищо. Шуфой направо подскачаше от гняв.

— Казвах ви го! И преди съм ви го казвал! — възкликваше той. — Господарката Норфрет също!

— Господарката ти Норфрет не бива да чуе и дума за станалото!

— Вече съм ви го казвал! — не спираше джуджето. — На вратите има резета, които са за това: да се спускат — закани се дребосъкът с юмрук към вратата: — Ще им дам аз едни змии!

Но Пренхое се оказа по-здравомислещ. Той побърза да събуди прислужниците и стражата. Те пристигнаха след малко с факли, кошници и дълги пръти с мрежа в долния край. Неколцина бяха обули ботуши, а други бяха обвили плътно краката си с кожи. Отвориха вратата на параклиса. Сред възцарилата се бъркотия от блясък на факли, викове, проклятия и възклицания очистиха параклиса от смъртоносните влечуги, като ги набутаха в кошниците. Когато операцията свърши, Амеротке се почувства по-спокоен. Шуфой също се поукроти.

— Той несъмнено е известен, че си тук — мърмореше дребният мъж. — Познат и отвратителен номер: този път още по-гадно. Но вие, господарю, сте се справили добре. Мнозина други са щели да се разпищят и да се опитат да побегнат. А змиите точно това са чакали, за да налетят.

— Бях премного уплашен — засмя се Амеротке. — И благодаря на Маат за мангалите. Ако не бяха тези гърнета с горящи дървени въглища…

— Сигурно вече сте близо до истината — заяви Шуфой.

— Мисля, че да — кимна Амеротке. — Започвам да разбирам защо Интеф и Фелима е трябвало да умрат, но продължавам да се въртя из дреболиите. Ходи ли при генерал Карнак?

— О, да. Чули са за Пешеду. Карнак превръща двореца си в крепост. Дори е докарал ескадрона на Лешоядите досами имението си — спомена Шуфой за един от елитните отряди от колесници. — Всяка порта, прозорец и врата се пазят от подсилена стража. Хети и Туро не остават назад.

— И въпреки всичко убиецът е един от тях — засмя се студено Амеротке. — Сигурен съм, но да го докажа, е по-трудно.

— Храмът е чист! — докладва Пренхое, след като освободи последния прислужник и поблагодари на хората от стражата. — Чудя се къде се запиля Асурал. Господарю, знаете ли — разбърбори се той, — миналата нощ сънувах змия, дълга около девет метра, с огромна паст и…

— Млъквай! — извикаха в един глас Амеротке и Шуфой.

— Господарю — джуджето стана и погледна бързо в параклиса. — Вие казахте, че сетянинът трябва да е някой от Пантерите от Юга, но те са били до един в Тива, когато е бил убит Пешеду. Няма да е трудно да се разбере кой от тях не може да обясни къде е бил тази нощ.

Амеротке го погледна със сериозно изражение на лицето:

— Може и да е така, и да не е така, но и убиецът го е помислил. Не, според мен е по-правилно да търся в друга посока.

— Вече е много късно! — завайка се Пренхое.

— Никога не е късно! — изправи се Амеротке, все още разтърсен от преживяното, но твърдо решен да доведе нещата докрай. — Сетянинът нанася удари наляво и надясно. И е само въпрос на време да си даде сметка, че е пропуснал една личност.

— Коя? — запита Шуфой. — Кией ли?

— Още по-важна от нея — стисна Амеротке Шуфой за рамото: — Прислужницата на Нешрата. Отивай веднага в дома на генерал Пешеду. Вземи със себе си двамина от храмовата стража — вдигна ръка съдията: — Не забравяй да изкажеш съболезнования и съчувствие от мое име. Не обръщай внимание на никакви възражения. Покажи им картуша, който носиш, арестувай прислужницата и ми я доведи — Шуфой и Пренхое понечиха да кажат нещо в знак на несъгласие. — Не, не, тръгвайте веднага — почти ги избута в коридора Амеротке. — Нищо няма да ми се случи. Ще отида до кухните и ще намеря нещо за ядене и пиене. И ще ви чакам да се върнете.

Шуфой и Пренхое тръгнаха, но само след като Амеротке ги увери, че няма да остава сам. После той излезе от Залата на двете истини в уханните градини, окъпани от лунна светлина. Храмът беше разбуден и изпълнен с вълнение. Навсякъде се виждаха стражи, а скупчени на групи, прислужниците си разменяха слухове. Дори някои от жреците предпочетоха да излязат от напоените си с вино сънища, петимни да разберат какво е станало. Магерниците се намираха непосредствено зад Езерото на чистотата и истината. Един готвач със сънени очи застана мирно, когато Амеротке влезе в обширното помещение с каменен под. Но му бе достатъчен само един поглед в мрачното лице на съдията, за да изрази силното си желание и готовност да му сервира: току-що изваден от пещите хляб, сушено месо върху листа от маруля и каничка бира. Амеротке седна досами вратата и започна да се храни. Помисли си, че всеки убиец допуска грешки. Тихичко се помоли прислужницата, оказала толкова твърда защита на Нешрата, да бъде изпуснатата нишка, която търсеше.