Пол Дохърти - Убийците на Сет

Усмивката на Хатусу се скри. Царицата не харесваше никак генерал Карнак — заради арогантността в погледа му и леката смразяваща усмивка, която винаги й напомняше, че той я търпи, но не я приема. Е, днес ще бъде доста по-различно! Днес ще разбере как тя раздава правосъдие. А той ще коленичи, ще целуне обутите й в сандали крака и ще признае нейната власт и сила. Защо ли? Хатусу дръпна леко глава назад и се загледа в небето. Защото е по-силна и по-умна. Защото е родена да бъде господар, сияеща и огряна от божествено благоволение!

— Господарке — пошепна Сененмут, — погледни вдясно.

Хатусу въздъхна и погледна натам. Трябваше да дари с усмивката си всички, които я очакваха. Тълпите по близкия бряг отговориха с одобрителен тътнещ рев, който почти заглуши химните на жреците и острия звук от систрите на храмовите хесетки.

Хатусу погледна напред, тъй като корабът смени курса си, захождайки към кея. Обелиските със златните върхове и оцветените в розово колонади на храмовете я поздравяваха с добре дошла. Тя мръдна леко, изправяйки глава, когато един от офицерите на царския кораб издаде заповед с висок и отсечен глас. Очакващият ги пристан наближаваше бързо: греблата се изправиха и корабът на върховния владетел се плъзна в специално отредената му котвена стоянка. Прислужници в ливреи се озоваха със скок на борда; те носеха дълги пръти, които нанизаха в гнездата от двете страни на трона, а после ги украсиха с цветя. Отляво и отдясно се стълпиха държателите на щраусовите пера, които бяха вдигнати нагоре, за да запазят божествената от слънцето. Сененмут провери дали всичко бе, както трябва. Последва заповед. Хатусу, седнала на трон, бе вдигната и носачите закрачиха бавно и внимателно, спускайки се по трапа към кея. Царицата запази безстрастен израз на лицето си, но, както веднъж бе признала на Сененмут, когато двамата лежаха с вплетени тела на голямото си легло с балдахин, тя винаги се бе страхувала именно от този церемониален момент.

„Можеш ли да си представиш — се бе заляла в смях Хатусу — как божествената полита в Нил?“

Хатусу имаше чувството, че пак ще се разсмее, но прехапа устни и се огледа. Подразделения от полка на Сет стояха в готовност с дългите си копия, червени шапки и големи продълговати щитове. Тя зърна и Пантерите от Юга, но не се обърна, за да ги погледне. Трябваше да почакат още. Тържественото шествие тръгна, предвождано от множество жреци, които размахваха кадилници, изхвърлящи нагоре огромни кълба тамянов дим, докато девици от храмовете пръскаха пред царския трон розови цветчета, напоени с благоухания. От двете й страни крачеха с маршова стъпка телохранителите, а отзад следваха хоровете от различни храмове, които пееха тържествен химн за прослава.

Паланкинът следваше бавно Пътя на сфинксовете. При преминаването му тълпата стихваше и всички лягаха ничком. От време на време Хатусу се обръщаше встрани, за да се усмихне. Най-после се появи храмът на Маат. Шествието мина през извисилите се нагоре пилони, пресече обляната в слънце и покрита с цветя главна алея и спря в подножието на стъпалата. Най-горе я чакаше Амеротке, коленичил върху възглавница. Той носеше всички служебни символи и атрибути — гръдния знак, пръстените и гривните за глезените. Съдията вдигна глава, когато тръбачите изсвириха острите призивни звуци — знак, че божествената е пристигнала.

„Изглеждаш уморен“ — помисли си Хатусу. Тя се усмихна на съдията и му намигна. Свалиха паланкина. Придворни и слуги й помогнаха да излезе от покритата носилка. Появиха се малки момченца, които пръснаха розови цветчета по камъните, където щеше да стъпи кракът на фараона. Хатусу чувстваше силната горещина, но си наложи да се изкачи бавно. Когато стигна горе, застана пред Амеротке, който бързо целуна обутото в сандал стъпало на крака й. Хатусу му подаде ръка — знак на голямо приятелство.

— Стани, Амеротке.

Съдията се изправи. Понеже знаеше, че никой не може да види какво прави в момента, тя му изпрати бърза въздушна целувка, а после му даде правото да я поведе през входа с колонадата, за да влязат в нейния съд — Залата на двете истини. Не бе допуснат нито един зрител. Единствено Асурал, Пренхое и Шуфой седнаха върху възглавниците, където обикновено коленичеха писарите и оформяха протоколите от заседанията на съда. И тримата паднаха по очи, когато Хатусу седна на официалния стол на съдията. Амеротке сложи под краката й посребреното ниско столче.

— С удоволствие ще пийна малко вино — каза Хатусу, поемайки си дъх, — но само след като свърши това тук.