Пол Дохърти - Убийците на Сет

— Не бива да приказваш — прошепна Сененмут, който застана прав зад стола.

— Аз съм фараон! — сряза го Хатусу. — И ще правя, каквото искам!

Амеротке клекна с гръб към фараона върху възглавницата пред малкото столче за височайшите нозе. Погледна бързо вляво. Шуфой и Пренхое изглеждаха почти заспали. В малкия напречен неф с портик вдясно се бяха събрали Карнак, Туро, Хети и Небамум, а на известно разстояние от тях бе застанала Нешрата, която държеше сестра си за ръка.

Вратите на залата бяха затворени от Асурал, който остана да пази със скръстени ръце. Други присъстващи нямаше да бъдат допуснати.

— Фараонът каза думата си! — обяви Сененмут. — Ще бъде оповестена произнесената от нея присъда! Заседанието на съда е открито!

Амеротке вдигна двете си ръце и произнесе с напевен тон кратката ритуална молитва към Маат. Когато свърши, погледна вдясно:

— Всички призовани да чуят думата на фараона могат да приближат!

Пренхое и Шуфой скочиха и донесоха шест възглавници, които подредиха в полукръг пред Хатусу.

Карнак дойде с другарите си по оръжие и всички застанаха на колене; Нешрата и Кией също заеха посочените им места. Шестимата изпълниха ритуалния обред за изразяване на покорство, като опряха чело о студения блестящ под. Хатусу съзнателно ги остави да почакат, докато Сененмут реши да обяви, че могат да погледнат божествената в лицето.

— Господарке — протестира Карнак, — божествена, защо сме извикани тук?

Хатусу не му отговори. Мълчанието се проточи. Сененмут се изкашля тихо.

— Призовани сте тук — обяви Амеротке, влизайки в ролята си, — защото божествената иска да чуе истината, и не след дълго тази истина ще бъде чута. Претърсени сте за оръжие — погледна той към Пантерите от Юга, а после и към двете млади жени. — Нямате право да се обръщате нито вляво, нито вдясно, преди божествената да заговори. Нешрата, вие ли убихте писаря Ипумер?

— Не съм аз! — младата жена не се сдържа и се разплака, но той успя да забележи бързите погледи между нея и тайния й любовник.

— Отговорът е: да, убих го, и не, не съм го убила — припомни Амеротке, докато въртеше пръстена на пръста си. — В нощта, когато Ипумер е посетил Къщата на Златната газела, ти не си излизала от стаята си, но сестра ти го е сторила.

— Не, не! — размаха ръце Кией с изпълнени със страх широко отворени очи и понечи да скочи, но сестра й я стисна за китките.

— Ипумер беше сладкодумен измамник — продължи Амеротке. — Ухажвал е Нешрата, но покрай уговаряните срещи с нея е флиртувал и с теб, Кией. На сестра ти й дотягат непрестанните му натрапвания и той започва да я заплашва. Заявява, че ще се самоубие. Нешрата му се изсмива. Той казва, че ще изнесе любовната им връзка на показ пред целия град, а тя му се подиграва. Заплашва я, че ще разкрие и други тайни, и Нешрата го пита какво има предвид…

— А какво е имал предвид? — запита Карнак.

Амеротке не му обърна внимание.

— Кией, ти си била поласкана от вниманието на младия писар. Баща ти е мъртъв и аз ти съчувствам от сърце, но подозирам, че между генерал Пешеду и двете му дъщери едва ли е имало истинска обич. Нешрата е поддържала случайна връзка с Ипумер, но е било и за отмъщение. Същото се отнася и за теб… — двете млади жени стояха на колене близо една до друга, положили ръце на бедрата си и без да отместват погледите си от Амеротке. — Нешрата е съучастница. На нея й е било почти безразлично, докато Ипумер не е започнал да засяга други неща.

— Какви неща? — запита Нешрата с наведена глава.

— След малко ще стигна и дотам. Все пак ти решаваш, уважаема Нешрата, че Ипумер трябва да умре. Купуваш отрова и в следобеда преди идването на Ипумер двете със сестра ти започвате да обмисляте предстоящите си действия. Знаете, че баща ви няма да бъде у дома през нощта, и правите необходимите приготовления. Встрани от Къщата на Златната газела има водно пространство, което е заблатено, както и неголяма поляна, прикътана между дървета и гъсталаци. Малко преди полунощ ти или Кией оставяте там напитки и храна, които са приготвени за посещението на Ипумер. Все пак трябва да бъдете предпазливи. Кией се преструва, че е сънувала кошмари, и идва в спалнята ти, пазена добре от твоята прислужница Сато. Тя ляга при теб в леглото. Когато прислужницата наднича от вратата, тя те вижда през тънките предпазни завеси и, съвсем естествено, мисли, че сестра ти е от другата страна. Наистина е било така през по-голямата част от нощта, но в уречения час Кией става тихо и бързо продължава по-нататък: дървената решетка е свалена и тя слиза по въжената стълба в градината. Ти, Нешрата, веднага връщаш решетката с рамка на обичайното й място и си лягаш. Ако прислужницата все пак е дочула нещо и е отворила вратата, тя е видяла, че спиш. Междувременно Кией прекосява градината и излиза през страничната портичка. Тя посреща Ипумер на определеното място. Носи със себе си храна и плодове. Младият писар наистина е поласкан от оказаното му внимание. Не мога да кажа какво точно се е случило, но в дадената му чаша за вино е имало смъртоносна отрова. Имало е шепоти, целувки и каквото се полага, след което доволният Ипумер решава да се прибере в квартирата, където живее. Той е горд от постигнатото от него и се хвали на един войник. Но когато приближава до дома на Ламна, отровата, която е погълнал, започва да действа. Имал е подобни симптоми неведнъж. Подозирам, че е бил натравян и при други срещи, но или дадените му количества са били твърде малки, или той е повръщал отровата заедно с виното, тъй като е имал деликатен стомах.