Пол Дохърти - Убийците на Сет

Амеротке спря, тъй като на вратата се задумка.

— Отворете вратата! — разпореди се Сененмут.

Асурал изпълни заповедта. В залата влетя главният обвинител Валу. Съдията веднага забеляза колко разтревожен е дебелият мъж. По челото му бе избила едра пот. Защо бе закъснял? Трябваше да е тук още от самото начало. Главният обвинител доближи и се простря по лице на пода с разперени ръце.

— Божествена, моля да приемете най-смирените ми извинения.

— Беше призован — заяви Сененмут, — за да се порадваш на благоволението на божествената да зърнеш лика й.

— Случи ми се нещо непредвидено — почти се разплака Валу. — О, божествена, какво ужасно светотатство: намерих тленните останки на Мерецегер!

Известно време суматохата беше тотална. Карнак мигом скочи, очевидно забравил пред кого се намира. Туро и Хети си шепнеха нещо като две деца, а сестрите се размърдаха с облекчение, отървали се от въпросите на Амеротке. Валу получи позволение да се изправи и Шуфой му донесе възглавница. Божествената забеляза пълното отчаяние на своя главен обвинител, поръча да му донесат малко вино и му даде възможност да събере мислите си. Валу коленичи върху възглавниците вдясно от Амеротке с лице към фараона и запелтечи благодарностите си, докато отпиваше от медната чаша, която му донесе Пренхое. Амеротке забеляза, че главният обвинител се бе подготвил добре, но явно случилото се го бе парализирало. Лицето на Валу бе обръснато и намазано с масло; коленичилият в обратна посока Амеротке долавяше аромата на благовонната смес, която Очите и ушите на фараона очевидно бе излял върху цялото си тяло. Но нямаше как да скрие нечистите си ръце и мокротата тук-там по своята роба.

— Е, главни мой обвинителю? — усмихна се Хатусу на проницателния свой служител, който бе натоварен да следи за тайните в града. Тя имаше слабост към този пълен и в постоянно движение дребен човек, който не й бе давал никакви основания да се усъмни в лоялността му и чиято подкрепа през първата година на управлението й се оказа безценна. — Благородни ми Валу — отзвуча меко гласът на Хатусу, — забелязах отсъствието ти, когато пристигнах. Почти никога не излизаш от ума ми. Сигурно е станало нещо много важно, така че най-добре е да чуем обяснението ти.

— Божествена — остави Валу чашата си на пода и допря дланите си, — станах рано, за да се приготвя за идването си тук, когато пристигна куриер от Некропола. Гробницата на безсмъртните, на нашите герои — посочи той към Пантерите от Юга — е била посетена миналата нощ от мистериозна личност с маска на Хор. Тази гробница е била осквернена — продължи той, без да обръща внимание на ужасените възклицания и въздишки. — Пазачът е убит, прободен с нож в сърцето!

— Какво става? — извика силно Карнак.

— Тишина! — прогърмя остро и отсечено гласът на Сененмут. — Карнак, приеми го за предупреждение. При следващо нарушение ще бъдеш изведен!

— Божествена, отидох лично в гробницата — продължи Валу. — Саркофазите на четиримата други герои са непокътнати, но този на генерал Камун е бил напълнен с кръв… — той замълча. Амеротке следеше Карнак. Той бе коленичил като статуя със стиснати отстрани юмруци и святкащи очи. Хети и Туро бяха покрили лицата си с длани и на тих глас шептяха молитви, зашеметени от новината за гнусното светотатство. — Кръвта на пазача бе изтекла по пода — изрече Валу. — Ще трябва да се извършат пречистване и ново освещаване на гробницата. Вече съобщих на роднините на генерал Камун. После пристъпих към грижливо разследване. Божествена, както знаете, моите очи и уши работят за вас без почивно време. Допуснатият в гробницата — продължи той с вече по-спокоен глас, — който и да е бил, не може да не е имал това право, следователно е носил със себе си или картуш, или друг опознавателен атрибут на полка на Сет. Очевидно осквернителят е идвал и друг път в Некропола. Един от моите шпиони го е забелязал на излизане от града, когато е поел нагоре към скалната грамада, надвиснала над града. Същият не е бил засечен по пътя към Долината на царете, така че сигурно е минал от другата страна. Още след разсъмване един водач ми показа как да стигна до малка клисура, чиито стени са като пчелна пита: в тях има тринайсет — четиринайсет пещери. В една от тях намерих скелет, който според мен е на Мерецегер.

— Как разбра, че е неин? — попита Хатусу.

— По две неща. Едното е писмено проклятие: молба с призив за отмъщение, отправен към нейния демоничен дух.