Пол Дохърти - Убийците на Сет

— Остава Пешеду.

— Той ловува някъде по Нил — с безразличен тон отвърна Карнак. — Глупецът се е запилял толкова далеч, че не успяхме да го намерим.

— Дъщеря му е тук — многозначително добави Валу.

Карнак изсумтя.

— Дойдох тук да говоря с Пешеду, но ми се струва, че пак искате да ми задавате въпроси. Така ли е?

— Да, налага се, докато не стигнем до истината. Сгодявали ли сте се някога с Нешрата?

— Обмислял съм го.

— Е и?

— Промених решението си.

— Защо?

— Започна да не ми харесва.

— С какво по-точно?

Усмивката на Карнак изглеждаше по-скоро като гримаса:

— Никога не греша, когато трябва да преценя кон или жена. А тя се хвана с Ипумер…

— Това отблъсна ли ви?

— Разбира се. Или си дама, или си момиче от храма. Всеки сам прави избора си — разпери нагоре ръце Карнак. — Тя се е срещала с Ипумер, нали? А също е спала с него, а? Е, Очи и уши на фараона, така ли е? — обърна се той към Валу.

— Според собствените й признания — тактично отговори главният обвинител. — Срещала се е тук с него, освен което се е преобличала като мъж, скривайки лицето си с маска на Хор със същата цел.

Карнак изсумтя с възхищение:

— Пешеду трябваше да й стегне юздите. Тя заслужава да бъде заровена в Червените земи. Кажи, Небамум, прав ли съм?

Слугата му, изправен търпеливо до него, кимна:

— О, господарю, още навремето ви съветвах: не си подхождате.

— А божествената? — смени курса Амеротке.

— Какво за нея? Щастлив съм, когато ме дари с усмивката си — отговорът се измъкна силом от устните му.

— А случвало ли се е… — вгледа се Амеротке в тавана, — спорили ли сте за нещо с божествената? За чашите на Скорпиона например?

— Да. Тези чаши трябва да се върнат на семействата на героите. Така подобава, защото са го заслужили.

— Следователно нещата нямат нищо общо с легендата? — продължи да настоява Амеротке. — В нея се казва, че когато всички чаши бъдат събрани на едно място, Тива ще бъде управлявана от могъща царица фараон…

— Аз не боравя с легенди, а с установени факти. Чашите бяха поднесени като дар на героите от дядото на божествената. Редно е да останат при тях — изпъна се в стола Карнак.

— Генерал Пешеду е постъпил много глупаво — заяви Амеротке, избутвайки назад стола си. — В оазиса Ашива го предупредих така, както предупреждавам сега и вас, генерале: сетянинът няма да почувства удовлетворение, докато не вземе главите на всички ви.

— Ей, Амеротке, да разбирам ли, че в такъв случай ще трябва да вземе и моята? — Карнак рязко се изправи и излезе. Небамум се усмихна с извинителен жест, поклони се и бързо го последва.

— Този път си завъдихте един враг — подчертано дяволито се усмихна Валу.

— Хич не ме е грижа — Амеротке проследи с поглед затварящата се врата. — На ваше място бих следил внимателно Карнак.

Усмивката мигом се изпари от лицето на Валу:

— Мислите ли, че може да е изменник?

— Не, но той е човек, който мрази всички, с изключение на себе си. А това го прави много опасен.

— Вярвате ли, че той би могъл да е убиецът? — запита Валу.

— Чий? На Ипумер ли? Бих казал, че го е презирал, но щом е безразличен към Нешрата, защо да си създава излишни безпокойства?

— А би ли могъл да убие Бейлет и Руах?

— Възможно е! — удари Амеротке с юмрук по бедрото си. — Но истинският въпрос е защо? Може би майката на Нешрата госпожа Вемсит ще ни каже нещо повече?

Валу се сепна и отиде до вратата. Нареди да повикат съпругата на Пешеду, след което се върна и зае мястото си до съдията.

— Сега — тихо каза той — следва нещо, което е доста странно.

— Какво имате предвид?

— Почакайте и ще видите — отговори му загадъчно Валу. — Чуйте, драги ми Амеротке, ако искате да запазите някакви тайни от прекрасната си съпруга Норфрет, бих ви посъветвал да ги криете добре. Чудно е колко много неща може да научи човек от бъбренето на слугите.

Вратата се отвори и влезе Вемсит. Тя ги поздрави с половин уста и се отпусна на стола. Беше доста пълна, бузеста жена; лицето й беше покрито с разкрасяващи средства, около шията й просветваха драгоценни камъни, а пръстите й тежаха от пръстени. Носеше светъл брокатен шал над бялата си роба; облечената под нея рокля, отворена отпред, прозираше, откривайки обзет от вълнение бюст, който тя постоянно докосваше с малка торбичка с ароматни вещества. Очевидно беше объркана и слисана: непрестанно се движеше, сякаш искаше да се намести по-удобно, потропвайки със сребърните си сандали по пода, за да изрази нетърпението си да си тръгне.