Пол Дохърти - Убийците на Сет

— Няма ли да ни видят?

Слугата вдигна раковинния рог, увесен на кожен ремък, но мигом отстъпи, когато една стрела се заби в меката плът на рамото му. Тялото му се разтърси от болката. Все пак успя да нададе с рога нисък, гърлен призив. Амеротке се втурна да помогне на ранения, но го сепнаха викове и пронизителни крясъци. Пустинните бродници ги обграждаха. Застана пред Небамум и пусна още една стрела. Беше захвърлил късото копие, така че трябваше да се задоволи с държалото на лъка си. Нападателите се изсипаха върху тях.

Към него с тромав бяг налетя едногърба камила, подхвърляща своя ездач ту вляво, ту вдясно. Амеротке наблюдаваше внимателно движенията им. Пустинният бродник беше в черно от главата до петите; ивица плат скриваше носа и устата му; виждаха се само блестящите му очи. Той вдигна извитата си като лунен сърп сабя, но се сви на седлото, когато една стрела се заби високо в гърдите му. Амеротке мушна с все сила животното в шията. Камилата нададе рев и подгъна колене. Съдията се хвърли напред; ездачът остана затиснат под тежестта на животното. Амеротке измъкна сабята от ръката на ранения й собственик и се обърна готов за атака срещу друг бродник, който се бе смъкнал от седлото и тъкмо връхлиташе върху него. Сабите им се заудряха една в друга. Противникът му беше тромав и нестабилен на краката си след люлеенето на гърба на камилата. Подхлъзна се и залитна; отказа се от двубоя и хукна да бяга.

Подобно бе поведението и на останалите нападатели. Пантерите от Юга не отстъпваха от позицията си, служейки си умело с меч или сабя и с всичко, което им попаднеше подръка. Амеротке чу глас на тръби и тропот на колесници. Мощният им ескадрон идваше с пълна сила към тях. Пустинните бродници се огънаха и отстъпиха: след тях земята остана осеяна с мъртви или издъхващи хора и животни. Колесниците се придвижваха трудно, тъй като затъваха в пясъка. Карнак се разпореди да прекъснат преследването. Амеротке се отпусна на колене. Някой му подаде мях с вода. Той пи, а после изсипа останалото върху главата и тила си. След това се качи в една от колесниците и се огледа. Пантерите от Юга се бяха стълпили около водача си и се смееха като група хлапета след някоя беля.

— Няма други ранени, освен Небамум — рече Карнак.

Върнаха се в оазиса и направиха приношение на Амон с хляб, вино и плодове. После всички се отдадоха на пируване. На Амеротке му се искаше час по-скоро да се махнат от тук и да се върнат в Тива, но генералът настояваше да остави войниците си да отпочинат и да попразнуват. Решиха да поемат обратно във вечерния хлад. После, когато всички седнаха около стъкнатия набързо огън, Карнак плесна с ръце, приканвайки ги към внимание:

— Как ще отсъдите, благородни Амеротке? Случайно ли бе всичко, което стана днес?

Съдията се загледа в бронзовата чаша, която държеше в ръка.

— Не, не беше случайно — отговори той.

— Какви ги разправя тоя? — намеси се вече полунапилият се Хети.

— Хайде, стига, онези бяха група пустинници, търсещи лесна плячка… — тупна го леко Карнак.

— Как ли пък не! — изсумтя Хети. — Каква ти плячка? От десетина старци войници и един съдия ли?

— Все пак носим гривни и оръжие… — обади се Туро.

А Руах се загледа с присвити очи в Амеротке. Смехът и приказките притихнаха, когато смисълът в думите на Карнак стигна до съзнанието на всички.

— Искаш да кажеш, че са ни чакали в засада, така ли? — попита Руах.

— Разбира се, че са ни чакали.

Амеротке се постара да не обръща внимание на презрителната насмешка в гласа му. Беше колкото уморен, толкова и в лошо настроение. Никак не му се нравеше, че е заедно с тези мъже. Те бяха потайни, заречени в кръвно братство и се ръководеха от свои собствени правила за поведение. Огледа седящите около него. Въпреки участието си в боя не чувстваше и намек за приятелско отношение към собствената си особа. Хатусу се бе намесила съвсем на място. Те бяха опасни мъже и лични воини със значително влияние сред полковете във войската. Смъртта на Бейлет не бе само убийство; те я приемаха и като голяма лична обида. Щяха да настояват както за възмездие, така и за справедливост. И очакваха от Хатусу да се погрижи и за двете.

Амеротке отпи от чашата си.

— Не съм воин — призна той, без да обръща внимание на одобрителното сумтене и възгласи на останалите, — но виждам, че мястото, където е погребана Мерецегер, е самотен, горещ и прашен кът в пустинята. Навярно преди трийсет години сте го избрали точно поради тази причина. И не е никакво съвпадение фактът, че точно в момента, когато се озоваваме тук, трупът на магьосницата липсва. Нещо повече: голяма банда от пустинни бродници — либийски мародери или дори наемни убийци — се появяват внезапно на хоризонта. Разбира се, че са ни чакали!