Пол Дохърти - Убийците на Сет

— Естествено — прекъсна го Карнак. — Атаката им беше добре разчетена по време. Вече бяхме открили подобието на гробница, където не намерихме онова, което търсехме. Тръгнахме да се връщаме и се оказахме на открито.

— Вярно е — съгласи се Руах. — Ако ни бяха нападнали, докато бяхме при гроба на Мерецегер, нищо добро не ги очакваше, защото онези камънаци щяха да ни пазят — вдигна той с насмешлив жест чашата си към Амеротке: — Съгласен съм с премъдрия ни съдия. Попаднахме на добре подготвена засада.

— Моля ви — намеси се Небамум, — бъдете по-учтиви към господаря Амеротке. В думите му има много истина… — той погледна към Карнак, който с жест помоли Амеротке да продължи, а спътниците му да млъкнат.

— Убеден съм, че не е случайност — постара се да не променя равния си тон съдията. — Те знаеха къде сме, и прецениха добре кога ще сме най-уязвими. Някой ги е наел, за да извършат нападението. Питам се кой — обиколи Амеротке с усмивка в погледа си присъстващите. — Но нека си кажем честно: крайната точка на нашия преход не беше пазена в тайна и доста хора знаеха къде точно отиваме. От друга страна, да наемеш шейсетина скитници — толкова бяха горе-долу, нали? — струва доста злато и сребро. Само едно са пропуснали да им кажат — усмихна се тактично той, — че набелязаните жертви са прославените Пантери от Юга… — последните му думи бяха посрещнати с енергични кимания и одобрително мърморене. „Обичат да ги ласкаят“ — помисли си Амеротке, а на глас продължи: — Всички знаете колко голям е районът край реката в Тива, където се събират всички новопристигнали в града. Нубийци, кушити, хети, пътници от Пунт, либийци, пустинни бродници, обитатели на пясъците… Там се излива цялата тъмна сган от Червените земи. Някои идват за покупки, други търсят какво да откраднат, а трети пристигат, за да си намерят работа, да бъдат наети за някое мръсно дело…

— Жалко, че не взехме пленници — намеси се Небамум.

— Дори и да бяхме — възрази Амеротке, — много се съмнявам, че някой от тях познава лично онзи, който ги е наел. Можело е да стане в сенчестия ъгъл на всяка винарна, нали? Повечето от тях, като им покажеш шепа злато или сребро, изобщо няма да се интересуват кой си и как изглеждаш. А като се прибави и обещание за доплащане… Пък и този, който ги е наел, сигурно ни е описал като грохнали и стари, но заможни благородници, изпълняващи тайна мисия на фараона. Възможно е обитателите на пясъците да не са възнамерявали да ни избият, а само да ни задържат като разменна стока за откуп… — никой не възрази. Амеротке ги огледа тържествуващо. — След като вече успях да привлека вниманието ви — заяви им той, — позволете ми да продължа с въпросите си. Какво установихме досега? — всички погледи бяха събрани в него. — Първо, медальоните, взети от Мерецегер преди около трийсет години, навярно са били откраднати, най-вероятно от някой офицер или пък високопоставен служител от царския съвет. Второ, убийството на Бейлет. Той отива сам в Червения параклис при храма на Сет. Малцина — и повечето от тях присъстват тук — са знаели за склонността му към усамотение. Трето, всеки от влизащите в оня параклис е позната личност. Не са постъпвали сведения за случаен посетител на храма на Сет. А всеки от вас би могъл да отиде там, без да събуди и най-малко подозрение. Четвърто, Бейлет бе воин, служещ си ловко с оръжията, макар и не толкова умело, колкото нападателят… Пето, не става дума за обикновено убийство, а за ритуално извършено светотатство. Тялото на Бейлет е било съзнателно осакатено. Шесто — забавляваше се вътрешно Амеротке, почувствал се като наставник пред група млади писари, — трупът на Мерецегер е под юрисдикцията на Дома на тайните. Малцина знаят къде е била погребана. До днес и аз не знаех, което не се отнася за нито един от вас. Всички вие сте знаели. Някой е отишъл на мястото и е отмъкнал останките на трупа. И последно, стигаме до днешното нападение. Организаторът трябва да разполага с голямо богатство, но не това е всичко — посочи той към Пешеду, който през цялото време седеше притихнал и вглъбен в себе си. — Уважаеми Пешеду, вие сте запознат с установената практика. През цялото днешно пътуване не отворих пред вас и дума за делото, което разглеждам в Залата на двете истини. Сега си позволявам да говоря, защото има свидетели. Вие също сте подложен на своеобразно нападение: дъщеря ви е обвинена в грозно убийство.

— Какво искате да кажете? — попита Карнак, посочвайки Пешеду. — Всички съчувстваме на нашия другар. Нима имате предвид, че смъртта на Ипумер е свързана по някакъв начин с гибелта на Бейлет? — зазвуча почти подигравка в гласа му. — С какво можете да го докажете?