Пол Дохърти - Убийците на Сет

Слезе долу и погледна болния мъж. Имаше промяна, но към лошо. Ламна реши, че вече е крайно време. Тя положи върху главата си перука, взе малкия си слънчобран и една тръстикова кошница и излезе на улицата. Търговци се суетяха, заемайки местата си, на ъгъла двама бръснари се сдърпаха заради клиент, слуги обикаляха с кошници край първите сергии. Ламна се спусна по една тясна уличка, мина покрай някаква занемарена градина и спря пред масивна дървена врата. Почука и отвътре й отвори доктор Интеф. Той обърна към Ламна съсухреното си маймуноподобно лице. Не й отне много време, за да разбере, че снощи бе пил до късно: по дрехата му се виждаха тъмночервени петна и бе не обръснат. Той се насили да й се усмихне. Ламна му продаваше прахове под пазарната цена, а понякога изпиваха заедно съдина с вино. Сега тя му описа набързо симптомите на Ипумер. Лекарят се обърна, влезе и почти веднага излезе отново, а тя побърза да се върне у дома с капките опиум и билковата каша, които й даде. Обаче Ипумер отказа да приеме и двата цяра. Така че на Ламна не й оставаше нищо друго, освен да нареди на прислужницата си:

— Отивай да доведеш доктор Интеф!

Не мина много време и докторът, вече малко по-чист, бе въведен в къщата. Той залитна леко в спалнята на писаря, преди да огледа пациента. После нави ръкавите на дрехите си и отвори кошницата, с която бе дошъл. Постави на масата малка статуя на бога Тот, изобразен от резбаря като птицата ибис. После измърмори няколко заклинания и се разпореди Ламна и прислужницата й да му помогнат, за да приготви отвара от маково семе, изпражнение от муха, смола и мед, примесен с пчелен восък. После добави няколко капки масло в отварата и разтри всичко това с чукало в дървено хаванче. Любимата гъска на Ламна влезе поклащайки се в стаята. Лекарят я изхвърли с шут навън.

— Тук не е за животни — измърмори той. — Пречат на силата на лекарството ми.

Ипумер губеше съзнание и отново се свестяваше. Изглеждаше ужасно: лицето му беше бледо, а по бузите му се виждаха сини петна. От време на време едва поемаше дъх. Колкото повече усилия полагаше лекарят в опита си да го накара да поеме различните каши, толкова по-зле се чувстваше пациентът. Интеф се ядоса не на шега. Разтвори дрехите на младия писар и Ламна зърна петната по гърдите и стомаха му. Тя видя и чаршафите, оцапани от Ипумеровите нечистотии. Интеф го покри отново. После се изправи и го загледа. Силни тръпки започнаха да разтърсват тялото на Ипумер. Ламна разбираше достатъчно, за да разпознае хриповете на смъртта в гърлото му.

— Не мога да направя нищо повече! — завайка се Интеф.

— Отровен е — заяви категорично Ламна.

— С какво? — запита Интеф.

— Не знам — прошепна дрезгаво тя. — Но причината не е нито болестта на тресавищата, нито развалена храна или вода. Поел е отрова и ще умре.

Ипумер се загърчи; гръдният му кош рязко се издуваше и отпускаше, а очните му ябълки не спираха да се въртят. Опита се да каже нещо и от гърлото му се изтръгна само едно име:

— Нешрата!

После тялото му се разтърси за последен път и се отпусна; главата му се наклони встрани с отворени очи и зейнала уста. Интеф го покри със завивката, а Ламна се разплака, без да знае дали скърби за себе си или за младия мъж, на чиято ужасна смърт бе станала свидетелка току-що. Интеф я стисна за рамото.

— А сега? — попита той.

— Ще трябва да повикаме пазителя на труповете — отговори Ламна. — Ипумер ще бъде отнесен в помещенията за балсамиране при храма на Сет.

Макар и неохотно, Интеф трябваше да се съгласи. Законът бе категоричен: всяка жертва на предполагаемо отравяне подлежеше на задължителен оглед от страна на храмовите лекари в Дома на смъртта при храма на Сет.

— Страх ме е — продума тихо тя.

Интеф я потупа леко по рамото:

— Няма от какво да се боим.

Но погледът му говореше, че не казва истината.

— Чу добре последното, което изрече Ипумер — не се съгласи тя. — Той спомена името на Нешрата.

— Коя е тя? — попита безцеремонно Интеф. Ламна помисли, че той не може да не знае, но все пак му обясни набързо и шепнешком. От време на време тя поглеждаше страхливо към трупа, започнал да изстива под оцапаното ленено покривало. Интеф я изслуша, опитвайки се да крие собствената си тревога.

— Някой ще умре заради станалото тук — бе мрачното заключение на Ламна. — А нали знаеш каква е присъдата за отровител? Заравят го жив в Червените земи!

— Ваше благородие, тя заслужава смърт!