Пол Дохърти - Убийците на Сет

Валу, Очите и ушите на фараона и главен обвинител в Тива, намести леко коленете си върху възглавницата, докато опипваше внимателно с поглед съдията, който бе седнал на своя стол, подобен на трон. Пред него бе украсената с резба маса от сандалово дърво, поела тежестта на книгите и свитъците със законите и декретите на фараона. Изразът на неотстъпчивост не слизаше от лицето на дребния и набит Валу; устните му бяха стиснати и той не спираше да отрива ноктите на пръстите си във фината тъкан на мантията си, докато свитите му длани почиваха върху подвитите му колене. На врата му висеше златна верига, украсена с драгоценни камъни като символ на високия му пост; меката долна част на едното му ухо бе украсена със сребърно копче, а по китките и пръстите му просветваха скъпи гривни и пръстени.

Той бе подготвен добре за днешното дело. Трябваше да се отсъди с дължимата справедливост в името на фараона. Валу долови раздвижване и тих звук в корема си, но запази спокойствие. До вратата над него стояха в готовност прислужниците: личният му лекар с лекарство за облекчаване на спазмите и носителят на столчето с походно гърне, които винаги придружаваше обвинителя. Стомахът и червата на Валу бяха постоянна грижа за него и за семейството му и понякога притеснителна, но винаги чудесна тема за разговор. Въпреки всичко грижите за незначителните му здравословни проблеми не притъпяваха нито наблюдателността му, нито язвителността на езика му, горчив и опасен като кобра. Валу, в началото на трийсетте си години, презираше защитника на обвиняемата, коленичил вдясно зад нея. Меретел беше даровит книжовник; добре познаваше законите и бе хвален като голям учен хуманитарист в Дома на живота, но сега се намираше в съда, тоест на бойното поле, и трябваше на практика да покаже качествата си.

Валу се вгледа в истинския си опонент — Амеротке, върховния съдия в Залата на двете истини, застинал сега със замислен поглед в проницателните си очи. Беше облечен в снежнобяла ленена роба, окичена околовръст със златисти пискюли. Главата му беше обръсната, с изключение на един черен кичур коса, спуснат покрай дясното ухо. На раменете му бе наметната къса полуофициална златиста дреха, а върху гърдите му блестеше медальон с изображение на Маат — богинята на справедливостта, държаща перото на истината в едната си ръка, докато коленичи пред баща си Ра. На златната гривна над лявата китка на Амеротке имаше същия знак, а пръстените на двете му ръце носеха изображенията на Тот, Маат и Анубис — култовите божества на писарите, истината и възмездието. Валу разглеждаше тези бижута с едва прикривана завист. Един ден той щеше да бъде съдия и може би също като несговорчивия Амеротке щеше да спечели благоволението на фараона. Но засега трябваше да изчака преценката на магистрата за скандалния случай на отравяне, станал повод за сочни клюки из храмовете и пазарищата на Тива.

— Валу — бавно изрече Амеротке. — Смъртта няма да избегне никого. Но тук трябва да бъде въздадено правосъдие в името на фараона.

— Ваше благородие — придърпа назад ръкавите на мантията си Очите и ушите на фараона, — случаят не е особено сложен. Аргументите на обвинението са ясни, а доказателствата са повече от убедителни. На третия ден от четвъртия месец на настоящият сезон писарят Ипумер, чиновник на служба в Дома на войната, е излязъл от жилището си и се е прибрал в ранните часове на следващия ден с оплакване от остри болки в стомаха. По-късно Ипумер умира в страшна агония въпреки вниманието и грижите на неговата хазайка и услугите на един лекар… — Валу направи малка пауза, за да подсили ефекта от думите си. — Тялото му е взето и отнесено в Дома на смъртта, намиращ се под храма на Сет, където лекари от Дома на живота са направили необходимия преглед на трупа в съответствие с предписанията на закона и са стигнали до заключението, че Ипумер е умрял от рядко срещана в този град отровна настойка, извлечена от особена порода усойница… — Валу прекъсна изказването си и погледна вдясно, където седяха писарите, измежду които и родственикът на върховния съдия Пренхое. Те съсредоточено и старателно записваха всичко казано и сторено в залата. — В състояние сме и да покажем — продължи Валу, като извиси глас и се обърна към Нешрата, която бе коленичила на възглавницата до адвоката си Меретел, — че обвиняемата е купувала няколко пъти същата отрова от един ловец на скорпиони, който търгува на пазара за билки недалеч от голямата стоянка за кораби на Нил — тук Валу се върна в изходната си позиция, протегна напред ръцете си и занарежда: — Благородни Амеротке, в случая причината и следствието определят съвсем ясно развитието на събитията. Ипумер е загинал от отровата. Той е имал навика да излиза късно през нощта. Всички знаем за връзката му с тази млада жена. Знаем, че същата е била отегчена от неговите настоятелни молби. Както и че е купила от същата отрова, от която е загинал Ипумер. Казусът, пред който сме изправени, е ясен като бял ден. Обвиняемата Нешрата е виновна за убийство чрез отравяне. Тя го е подготвила и извършила със зъл умисъл, затова законът трябва да я накаже с максималната си строгост! Тя трябва да бъде заровена жива в Червените земи!