Пол Дохърти - Прокобата Тутанкамон

— Не става дума за боговете — отвърна надзирателят, — а онова, което се намира от другата страна.

Наредих му да разбие мазилката и отстъпих, докато той и колегите му размахваха чукове и кирки. Замазката беше дебела, но накрая успяха да разчистят пространство колкото малък прозорец. Надзърнах и видях малки точици светлина, сякаш в скалите отгоре бяха пробити нарочни дупки. Хвърлих факлата вътре. Падна и изгасна, но в последните отблясъци успях да видя саркофаг от червен кварцит в далечния край на зала с нисък таван. Работниците отстъпиха и си зашепнаха. Върнах се при йероглифите и успях да разчета почти изтритите думи Шеша Семет , Стрелите на Секмет. Широко разпространено проклятие, което заплашваше натрапниците с гнева на Унищожителката, но то само разпали любопитството ми. Замислих се, че след като това бе царската гробница, единствените хора, които са имали достъп до нея, са Ехнатон и Нефертити. Ехнатон бе загубил всякаква надежда да реализира идеята си за Ахетатон, което означаваше, че тази тайна зала и скритият вход са изцяло дело на отчуждената му съпруга.

Когато прахолякът се уталожи, промуших глава през отвора. Тънките лъчи светлина идваха от малки дупчици или пукнатини в скалата на тавана. Надзирателят вече дърдореше с другарите си. Избухна спор. Тъкмо мислех да се намеся, когато един младеж избута останалите, похвали се, че не го е страх и се присмя на притесненията на останалите.

— Господарю, аз ще вляза!

— Сигурен ли си?

Работникът беше свободен, не беше нито роб, нито слуга.

— Господарю, не се страхувам.

Скочи на ронещия се праг и стъпи вътре. Още преди да е направил и една крачка, последва ужасяващ трясък и той изчезна сред облак прах. Острият му писък раздра пещерата; последва поредица смразяващи викове. Грабнах една факла и надзърнах. Под пода пред отвора се намираше капан: проста хоросанова замазка, която покриваше яма със заострени колове. Младежът лежеше, набучен зловещо, очите му бяха обелени от агонията, а обляната му в кръв уста се отваряше и затваряше ужасено. Коловете бяха дълги и остри и бяха пронизали тялото му на няколко места. Той извика и се опита да вдигне ръце, после се отпусна, а главата му клюмна настрана. Не можехме да му помогнем. Подът отвъд ямата изглеждаше твърд и стабилен. Донесоха дъски и ги опряха в далечния край. Друг работник, подкупен от надзирателя, стъпи предпазливо върху дъската и се запрепъва надолу. Светлината на факлата му разкри още от залата. Беше грубо издялана, стените — неизмазани, и бе напълно празна, с изключение на червения саркофаг. Работникът стигна края на дъската и изпробва пода отпред с тояга.

— Стабилен е — извика той.

Слезе от дъската и тръгна към саркофага, но се препъна и падна напред. Затъркаля се в агония, викаше и пищеше, после се съвзе и стисна здраво факлата. Вдигна глава: кошмарна гледка. Лицето и гърдите му бяха нашарени с кръв. Залитна назад, подскачайки от болка, и тръгна към дъската над ямата; изпищя, загуби равновесие и падна върху коловете долу.

Работниците бяха готови да избягат, но разтревожени от писъците, моите наемници при входа бяха изтичали надолу и ги върнаха обратно. Наредих да се донесат мехове с масло, които да бъдат срязани и излети един след друг в тази пъклена зала. Запалени стрели бяха изстреляни по меховете. Лумнаха пламъци. В светлината на огъня се разкри истинският ужас вътре. Видях въжето, издърпано водоравно на пода и свързано с острите като бръснач остриета от стъкло, мед и бронз, вкопани в земята, но истинската опасност бяха черните, извити форми на скални пепелянки с навити лъскави кожи на светлината.

— Обикновен капан, господарю — прошепна надзирателят дрезгаво. Посочи отворите на тавана. — Донесени са и оставени да гнездят.

Сред пламъците успях да видя, че далечният край на залата бе наклонен като рампа. Змиите можеха да изпълзяват на дневна светлина, когато си пожелаят, и да се връщат по същия път.

Нефертити бе планирала всичко добре. Скрит изкоп, спъващо въже, вкопани в пода остриета и кошница пепелянки, които да превърнат залата в гнездо. Наредих да се донесат още масло и огньове, за да бъде пречистен всеки скрит сантиметър от пода на тайната зала. Изтеглихме се от изхода, за да оставим кълбата дим от бучащите пламъци да излязат покрай нас. Новината за ужасяващата ни находка се беше разпространила светкавично. Пентжу и други изтичаха по скалите да разберат какво се случва. Изчакахме пламъците да угаснат и се върнахме при отвора; нарочно отслабена част от тавана също се бе срутила.