Пол Дохърти - Прокобата Тутанкамон

Разположихме се в покои на двореца, които гледаха към централен двор, чиито входове и пасажи лесно можеше да се охраняват. Следващите няколко седмици бяхме заети с разтоварването на шкафове, легла, столове и ракли. Трябваше да се наберат цветя за букетите, да се организира кухнята. С Джарка разпитахме всички слуги, отсявахме вероятните шпиони, макар че, разбира се, Анхсенамон бе главният източник на информация на лорд Ай. На наемниците си имах доверие — мъже от Меджай, кушити и няколко либийци, перковци и пияници, но добри бойци. Платих им добре и се погрижих да бъдат удобно разположени в защитни пръстени около покоите ни. Дадени им бяха строги нареждания: можеха да влизат само хора, носещи разрешително с моя личен печат. На всички останали трябваше да се гледа като на врагове. Пристигна ескадронът колесници на полковник Небамум, който организирахме на ротационен принцип. Разположиха постоянния лагер по протежение на скалите, като правеха редовни походи на изток в пустинята, а стражите на генерал Нахтмин следяха движението по реката.

Новината за завръщането на принца скоро се разпространи. Градът се превърна в притегателен център за търговци, жадни да продадат всичката си стока на двора. Седмиците се проточиха в месеци и постепенно установихме хармонична, макар и скучна рутина. Бях твърдо решен на това. Естествено, ослушвах се за всякакви новини от Тива. Ай и останалите може и да имаха шпиони в Ахетатон, но аз все още контролирах легион клюкари и сплетници в Тива, организирани от Собек, който винаги с радост ми предаваше разговорите от градските пивници и гостилници. Лорд Ай действаше бързо и вече се бе установил като първи министър, ако не официално, то поне на практика. Раздадено бе бързо и безмилостно правосъдие. Узурпаторът и всичките му придружители били прекарани във вериги през Тива и изложени на присмеха на тълпите. Самият Ай бе извършил няколко публични екзекуции в двора на Карнак, като собственоръчно бе размазал черепите на враговете и увесил жертвите си на вериги от Стената на смъртта. Хюйи и Майа бяха не по-малко заети. Въвеждаха се нови данъци, Домът на среброто се пълнеше отново, в житниците се трупаха запаси, а вестители бяха разпратени в Синай и отвъд Третия праг, за да осведомят съюзниците ни, че новата сила на Египет не трябва да се подминава с лека ръка. Ай удържа и на думата си по отношение на мъртвите. Множество роби бяха закарани в Долината на царете, където се копаеха пещери, строяха се гробници и Домовете на вечността се подготвяха за онези, чиито трупове гниеха над Ахетатон.

Късно в сезона на шему, през втората година от управлението на Тутанкамон, Ай изпрати писмо, с което искаше гробниците по източните скали край Ахетатон да бъдат изпразнени, а ковчезите и саркофазите — транспортирани до Тива по Нил. Аз лично надзиравах процеса. Бях се подготвил добре. Гробниците над Ахетатон, общо около трийсет, бяха подредени в две части, едните по северните скали, другите по южните, а за себе си Ехнатон бе избрал гробница в центъра на планината, по линията на изгряващото слънце. Естествено, Анхсенамон и дори Тутанкамон искаха да присъстват. Самите гробници бяха заобиколени от високи защитни стени, а входът бе през двойно залостена порта, пазена от моите наемници. В някои от гробниците нямаше нищо, празни пещери с няколко стенни рисунки; други бяха пълни. Започнах зловещото дело по изваждането на мъртвите. Гробниците бяха истински съкровищници, пълни със скъпи вещи и красиви, позлатени ковчези и ракли. Писарите ми правеха прецизна инвентаризация. Всеки предмет бе надлежно описван, след което — преместван в чакаща каруца и превозван до пристанището. Бях посочил определени складове, където вещите да изчакат пристигането на баржите. Беше зловещо да се разхождаш сред мъртвите, да стоиш в погребална зала сред трепкащите маслени лампи и факли, сред тежкия въздух, наситен с натриев карбонат, парфюм и задушливия мирис на маслата за балсамиране.

В някои случаи задачата не беше никак трудна. Ковчезите и раклите бяха внимателно подготвени, но видях и разрушителния ефект на ужасната чума, която бе помела Ахетатон. Балсаматорите били затрупани с работа, а редиците им — оредели от опустошенията на чумата. Телата са били набързо подготвяни, понякога потапяни във вани с чиста природна сода 16 16 Природна сода е разговорното наименование на самородния натриев карбонат. — Б.р. , която изсушаваше плътта и правеше костите крехки — след което вдигнати набързо в импровизирани ковчези и оставяни в погребалните зали с кратка церемония. Много ковчези бяха загнили и се разпадаха, а тленните останки в тях се бяха превърнали в купчина кости и прах. С помощта на жреците и писарите си правех всичко възможно да спазвам ритуалите, да почитам мъртвите, но задачата ми бе неблагодарна. Не вярвах в задгробния живот. Когато човек умре, душата му умира с него. Застанал насред онези мрачни зали, където изсъхнали трупове стърчаха наполовина от заострени ковчези или дървени сандъци, ми бе трудно да си представя Земята на благословените, плодородните равнини на Ялу, където господстваше зеленокожият бог Озирис. Работехме с напоени с парфюм кърпи на устата и носа. Налагаше се от време на време да спираме, да отърсим праха, да излезем и вдишаме мекия въздух или просто да поседнем под слънчевите лъчи, за да прогоним сенките.