Пол Дохърти - Прокобата Тутанкамон

Вестта се разнесе из града. Тълпи от любопитни се точеха по скалните пътеки. Протестите бяха малко. Гробниците пазеха членове на семейството и двора на Ехнатон, ковчезите на работниците и търговците бяха погребани другаде. Ден след ден зловещата ни работа продължаваше. След залез-слънце тържествена процесия факли придружаваше скърцащите волски впрягове надолу от скалите. Разбира се, съкровищата бяха внимателно завити и зорко пазени. Започнахме от северните и продължихме с тези в южната част. Пентжу присъстваше на отварянето на семейната му гробница. Заплака безгласно, докато изваждахме на слънцето ковчезите на жена му, децата му и другите му роднини и струпахме погребаните с тях съкровища. Ковчезите бяха запечатани и подсигурени. С радост бих изследвал съдържанието им, но това щеше да предизвика голям скандал. Успях да прикрия любопитството си и да се доверя на писмото, което бях изпратил до Собек в Тива.

Още при завръщането си в Ахетатон бях проучил внимателно всичко за главния балсаматор, използван от Нефертити, онзи, когото Куфу бе описал като Заекващия. Отначало никой не знаеше къде е отишъл; няколко дори заявиха, че е умрял. Само че един заможен търговец, който работеше с рибарските лодки, ми продаде информацията, че Заекващия, заедно с цялото си съкровище, се натоварил на една баржа малко след смъртта на царица Нефертити и тайно се завърнал в Тива. Реших да изчакам по-нататъшните събития.

Най-накрая всички гробници бяха изпразнени. Оставих нещата да поотлежат, а после, придружен от капитана на наемниците ми, влязох в двора, който водеше към гробницата на Ехнатон — царската погребална зала в центъра на варовиковите скали. В двора пред нея не бяха останали никакви статуи, а кошниците с цветя отдавна се бяха превърнали в черна гнилоч по ъглите. Работниците, които бях довел, нямаха никакво желание да се заловят със задачата си, но аз платих на един нисш жрец да измрънка няколко тържествени молитви. Обясних на работниците, че задачата им е благословена от боговете и ще донесе голямо богатство на тях и семействата им. Разбихме стената, която водеше към гробницата, а мазилката и тухлите зад нея отстранихме. Разкри се дълъг проход. Гробницата приличаше на много други, само че тунелите и залите бяха неописуемо величествени, наистина зловещ подземен свят. Факлите осветиха рисунките по стените. Гробницата бе планирана като символ на славата, макар че украсата така и не бе завършена заради чумата, а също и заради разрива между Ехнатон и Нефертити. Влязох в царската погребална зала, в която се намираха ковчезите на петте дъщери на Ехнатон и ковчегът в синьо и златно на неговата Царица, Великолепната Нефертити. Постоях загледан за миг и си спомних как след смъртта на дъщеря си Ай бе предал тялото й на балсаматорите. Седемдесетдневният погребален период не беше спазен. Тогава бързината бе на преден план. Въпреки това на нея бе отреден достоен за царица ковчег, макар и вероятно не онзи, който бе очаквала.

Върнах се при входа и доведох работниците. Заеха се с изваждането на саркофазите, а междувременно аз продължих с търсенето си в подземните проходи и зали. Беше като да се разхождаш из празните килери на къща. Тук-там погледът ми попадаше на фрески, но това беше всичко. Мрачно място, което символизираше славата и величието на двора на Ехнатон. Достигнах края на тунела и се върнах. Пред себе си чувах виковете на работниците, които маневрираха с ковчезите по стъпалата нагоре. Налагаше се да вървя внимателно; подът бе все още осеян с отломъци, а и на много места стените представляваха груба, недялана скала. В едната част на тунела стената беше гладка, спрях, вдигнах факлата и се вгледах по-внимателно: малък, внимателно зазидан квадрат. Извиках на работниците и надзирателят им дотича. Той също огледа мазилката внимателно, потупа я и притисна ухо.

— Господарю, отвъд има друга зала. Тайна. Това не е врата, а прозорец към нея.

Отстъпих. Квадратът беше висок около два метра и също толкова широк.

— Разбийте го — наредих.

— Господарю, внимавайте — прашното лице на надзирателя излъчваше страх.

— Защо, човече, какъв е проблемът?

Той изтри уста с опакото на ръката си.

— Това е тайна зала.

Посочи знаците около мазилката, които бях пропуснал. Вдигнах факлата и погледнах магическите символи, които проклинаха всеки осмелил се да премине през стената. Обичайните глупости: окото на Хор, хапещата Кобра…

— Боговете са прекалено заети — отвърнах аз, — че да се занимават с някаква си дупка в стената.