Пол Дохърти - Прокобата Тутанкамон

Кълна се, Маху, тъй като се надявам да живея, това бе последният път, когато видях Ехнатон, Божествения. На другата сутрин лорд Мерире, който беше събрал достатъчно кураж, поиска аудиенция, но стражите го отпратиха с обяснението, че фараонът е отишъл на лов в Червените земи. Първожрецът прие това, а на следващата сутрин бе получил същото обяснение, макар капитанът на стражите да изглеждал едновременно разтревожен и заинтригуван. Изминаха още два дни, преди да бъде извършено претърсване. Божествения бе напуснал града. Колесници и коне бяха взети от царските конюшни, но не ги бяха последвали ловци, кучкари или хрътки. Никой не го беше видял да тръгва. Никой не знаеше кога е заминал или кога ще се върне. Божия баща Ай изпрати ескадрон колесници, които претърсиха на десет мили в околовръст, но не откриха никаква следа. Лорд Ай вярваше, че е възможно Ехнатон да е заминал на усамотение за известен период, но две седмици по-късно стигна до извода, че нещо друго се е случило. Двамата с царица Нефертити решиха да изпратят експедиция в източната част на Червените земи. От докладите на съгледвачите и шпионите знаеха със сигурност, че не е минавал през Нил към западната пустиня.

Намеси се лорд Туту. Представи пред нас писма за положението в Ханаан и заяви, че Божествения може да е отишъл там. Нефертити не разбираше защо съпругът й ще ходи в хълмистите земи на ханаанците. Подозирам, че и сама знаеше отговора.

— Ваше величество — отвърна Туту, — нима и твоят народ не произлиза от такава хълмиста земя?

— Моят народ — отсече Нефертити. — Моят народ е този на Египет! Въпросът не подлежи на обсъждане.

Мерире обаче нямаше доверие нито на нея, нито на лорд Ай. Започна да души наоколо, за да разбере какво се е случило. Подготви нарочна експедиция. И тогава, една нощ, докато правех жертвоприношение в малък храм, чух ужасяващ писък; писък на душа в агония, уловен от демоните, затворени в кетет , мрака Подземния свят. Писъкът бе кратък, но наситен с агония, като от човек в смъртоносен капан. Отначало помислих, че сънувам. Изтичах да разузная заедно с лорд Ай, който се оказа в съседна стая, но наемниците на царицата пазеха коридорите и не ни позволиха да минем. На следващия ден разпитах внимателно. Реших, че ако е бил убит човек, изпратен на заколение, трупът му ще бъде изхвърлен в някоя яма или свърталище на крокодили. Други в двореца също бяха чули писъка и така се постави началото на историята, че Божествения е бил убит, вероятно от собствената си съпруга. Само че нямаше никакво доказателство и тя се превърна в една от многото истории. Едно нещо обаче научих от свой познат, а именно, че главният балсаматор в Дома на живота към храма на Атон също е изчезнал. Той беше човек на Нефертити, едноок мъж с тясно лице, който се радваше на името Кекет, Заекващия. През тези няколко мистериозни дни Кекет изчезна за известно време, а когато се върна при колегите си, прекарваше повечето време сам. Въпреки това, за човек, служил в балсаматорските къщи на Тива, сега Кекет се радваше на голямо благоволение и значително богатство, чийто източник си остана неясен.

Накрая лорд Мерире надделя. В Червените земи бе изпратена експедиция под ръководството на генерал Рахмос, която трябваше да стигне чак до Ханаан и по възможност да открие местонахождението на лорд Ехнатон.

Лорд Мерире настояваше аз и Джосер да участваме в експедицията. Мерире вече открито бе скъсал отношенията си с царица Нефертити и отказваше да се подчини на волята на лорд Ай. Нямахме избор, освен да се впуснем в мъчително приключение! Пресякохме огнената пустиня, като спряхме при Оазиса на сладостта, преди да навлезем в Синай, а след това и в Ханаан. Непозната страна с червеникава песъчлива почва, изкорубени дъбове, гъсти гори и мътни реки, гъмжащи от крокодили. Продължихме на север през тревисти равнини, като избягвахме схлупените градчета и пътувахме бавно по пътища, пълни с престъпници и бандити. Жителите ни гледаха подозрително. Всяка долина е населявана от отделно племе, така че нямаше достатъчно единна сила, която да ни се противопостави. Накрая стигнахме териториите на принц Азиру и преминахме под негова закрила. Рахмос му обясни тайната мисия на експедицията. Азиру тържествено се съгласи да ни помогне. Той печелеше от това, че Ехнатон пренебрегваше случващото се в Ханаан. Още с пристигането си в двора му заварихме хетски пратеници, приемани като почетни гости.

Азиру претърси навсякъде за Ехнатон. Отначало мислеше, че експедицията ни е само претекст за някаква друга мистерия, но неговите шпиони също говореха за странна група от Египет — керван, свирепо защитаван от пустинни скитници, който се бе придвижил на север сред хълмовете покрай Мъртво море. Алчността на Азиру се изостри от разказите, че в този керван се намира не само важна особа, но и приказно съкровище. Там се роди и великата лъжа. Снабден с писма, генерал Рахмос бе изпратен обратно в Египет, а аз и Джосер останахме в двора на Азиру. Минаха месеци, хетските визити зачестяваха. Накрая Азиру ни посвети. По това време вече имаше откритата подкрепа на хетския цар, който изпращаше благородници, военни съветници и съкровища на юг. Азиру смяташе, че щом истинската съдба на Ехнатон е забулена в мистерия, спокойно може да постави узурпатор и да се намеси в делата на Египет. Започна тайна кореспонденция с Мерире, който отговори, че такъв план може да се радва на пълната му подкрепа, като аз и Джосер щяхме да бъдем негови пратеници. Под претекст, че дарява статуи, символи на Атон, Мерире изпращаше предателските си писма. В равнините пред града на Азиру започна да се събира армия: хетски войски, наемници, също и васални принцове и вождове от Ханаан, нетърпеливи да подкрепят кроежите на Азиру.