Пол Дохърти - Прокобата Тутанкамон

— Какво каза на митанийците? — попитах аз.

— Много просто. Казах им, че е възможно да е мой син — усмихна се Ай — и че дори и да не е, ще получи добра подготовка в нашите казарми и Дома на живота.

Пентжу хлипаше безшумно с наведена глава.

— Направих грешка — призна Ай. — Младежът беше свикнал на чистия въздух сред планините на Ханаан. Нил има своите болести и често взема жертви, знаеш това, Пентжу. Внезапно се разболя и изпадна в треска. Никой не можеше да го спаси. Така че, Пентжу, аз съм виновен за смъртта на сина ти, осъзнавам това, както и че си ми враг. Знам, че ако някога ти се удаде възможност, няма да се поколебаеш да ме убиеш.

— Винаги съм бил твой враг — отвърна Пентжу. Вдигна обляното си в сълзи лице. — Лорд Ай, мога да те убия и един ден наистина ще го сторя.

Ай премигна и отмести поглед. Беше хитрец, но бях убеден, че не лъже, както и че заплахите на Пентжу не го тревожат особено.

— Не ме е страх — отговори Ай и приближи лице на сантиметри от това на Пентжу. — Единствената разлика между теб, Пентжу, и останалите е, че ти поне беше откровен.

— Тогава защо просто не ни убиеш? — попитах аз. — Още сега?

Ай се облегна.

— По същата причина, поради която не го направих преди години. Имате могъщи приятели. Мерире, Туту и останалите заслужаваха съдбата си, но Хоремхеб и Рамзес ще подскочат при убийството, незаконната екзекуция на двама другари, някогашни Чеда на Кап.

— И още? — настоях аз. — Има и друга причина?

— Дори Божествения, когато е с всичкия си, би се противопоставил, и трето — добави Ай студено, — имам нужда от вас да го пазите, да се опитате да избавите ума му от мрака.

— Къде е синът ми? — обади се Пентжу.

— Той е в някоя пещера, нали? — попитах аз. — Една от онези тайни пещери, които си изкопал в Долината на царете?

— За да приемат мъртъвците от Ахетатон — съгласи се Ай, — както и за непредвидени случаи като този. Ще ви заведат там, давам ви думата си.

Пентжу скри лице в шепата си.

— Така — допря ръце Ай, — какво ще правим с нашия фараон с тяло на мъж и, понякога, мозък на прохождащо бебе? Трябва да му помогнеш, Маху, да направиш всичко по силите си.

— Защо?

— Казано с думи прости, внучката ми, Анхсенамон, трябва да зачене син, преди да стане прекалено късно.

— А способен ли е на това?

— О, да — прокара пръст по устните си Ай, — внучката ми може да зачене.

— Или може би дъщеря ти — подразни го Пентжу.

— Внучката ми — отвърна Ай спокойно.

— А ако Тутанкамон не даде наследник? — попитах аз. — Ако умре бездетен, какво ще стане с Царството на Двете земи?

Никога няма да забравя отговора на Ай в онази стая, в онази черна нощ, защото той сложи край на цял един период от живота ми. За миг той се поколеба, но после седна с наведена глава.

— Е? — повторих въпроса си аз. — При кого ще отиде Египет?

— Ами, Маху, Песоглавецо от Юга, Египет ще отиде при най-силния.

Знаем много за Маху от празната му гробница в Тел ел Амарна (Ахетатон), изкопана дълбоко под земята, за да бъде недостъпна за крадци. Рисунките в гробницата са направени набързо, но показват великото дело на Маху, осуетяването на много сериозен заговор срещу Ехнатон (Н. де Г. Дейвис, Каменните гробници на Ел Амарна: гробниците на Пентжу, Маху и други , Общество за изследване на Египет, Лондон, 1906 г.). Археолозите са открили също така и къщата и полицейската служба в града, известен днес като Ел Амарна. Знае се дори, че е имал оръжеен склад подръка (вж. Дейвис по-горе). Същината, изобилието и упадъкът на периода са подробно документирани и прилежно описани от историчката Джоан Флетчър в прекрасната й книга Египетският цар-слънце: Аменхотеп III (Duncan Baird, Лондон, 2000). Графически анализ на въздигането на шайката от Ахмин е направен от няколко историци, сред които Боб Брайърс и Никълъс Рийвс, както и от мен самия в книгата ми Тутанкамон (Constable and Robinson, Лондон, 2002). Контролът на Египет и най-вече на външните работи от страна на царица Тийи става ясен от известните днес като „амарненски писма“.

Сривът на управлението на Ехнатон обаче, с изключение на избухналата смъртоносна чума, е забулен в мистерия. В Берлинския музей се намира прочутата статуя на Нефертити, която отразява поразяващата й красота, но има и нейна статуя в доста по-напреднала възраст, когато тази красота е вече започнала да повяхва. Повечето историци твърдят, че между Ехнатон и Нефертити се появил разрив, причината за който, както казва Маху, вероятно е раждането на Тутанкатон, единствения син на Ехнатон, от митанийската принцеса Хийа. В книгата си Лъжливият пророк на Египет: Ехнатон (Thames and Hudson, Лондон, 2001) Никълъс Рийвс цитира други източници и разгръща теорията, че Нефертити се връща на власт, управлява като сърегент на съпруга си и дори „възкръсва“ като мистериозната Сменккаре, която след това неочаквано и необяснимо пада от трона.