Пол Дохърти - Прокобата Тутанкамон

Малко след това се върна и ни заведе в Залата на делфините, голямата съвещателна зала, където щеше да се срещне Царският кръг. По кобалтовосините й стени сребърни делфини скачаха над златни вълни. Полираният каменен под отразяваше мозайката на тавана, която изобразяваше още делфини и други морски животни. На леко повдигната платформа в далечния край на залата стояха три обковани със злато трона: облегалките бяха със златни листове, краката — инкрустирани с бисери и поставени върху лъскави черни столчета, украсени с абанос и сребро. Малките тронове отстъпваха по величественост на царския, но посланието им бе съвсем ясно.

— Достоен за фараон трон — прошепна Пентжу. — Но има и по един за Ай и Анхсенамон.

Срещу троновете в полукръг бяха наредени маси с посребрена повърхност и седалки с възглавници, където щяха да седят членовете на Царския кръг. Преброих общо десет. Три подобни маси с табли за писане, тръстикови писалки, свитъци папирус и червени и черни мастилници се намираха в средата за писарите.

Едва бяхме влезли, когато изсвириха тръби, отекнаха цимбали и огромната двойна врата на съвещателната зала се отвори. Влязоха двама жреци, които люлееха кандила с тамян, а царски носители на ветрила разнасяха дима. Заеха местата си. След тях се появиха царските телохранители — славни воини, украсени със знаци, че са отсекли вражеска глава в битка. Оформиха тунел, по който влязоха още чиновници. Постепенно залата се изпълни. Отново отекнаха цимбали, изсвириха тръби, влезе глашатай и изреди на висок глас всички имена на фараона:

— Повелителят на Двете земи, Създателят на законите, Златният ястреб с царските емблеми. Обичаният от боговете, Царят на Горен и Долен Египет. Величественото проявление на Ра. Живият образ на Амон…

Хвърлихме се да целунем земята пред него. Погледнах крадешком Тутанкамон на вратата, облечен в царствения костюм, с глава, покрита с чиста бяла кърпа, прикрепена със златната Ураея. Носеше панталони от плисиран лен, украсени отзад с опашка на чакал, а отпред — с преметната колосана престилка, инкрустирана със злато и емайл. Над всичко това бе наметната дълга снежнобяла роба без ръкави, отворена на гърдите, за да разкрие бляскав нагръдник, изобразяващ Некбет, бога лешояд, в ослепителна изработка от драгоценни камъни. Краката му бяха обути в заострени сандали със сребърни ремъци. Тутанкамон вървеше бавно, доста тромаво, и се подпираше на бастун, чиято дръжка бе издялана във формата на пантера. На лицето му бе същият невинен детски, почти женствен поглед: пухкави бузи, леко открехнати устни и бадемови очи, изписани с черен въглен. Усмихваше се и гледаше през рамо към своята царица Анхсенамон, която представляваше зашеметяваща сладострастна гледка. О, да, беше се променила! Дебела, богато сплетена перука обрамчваше чувственото й лице, лъскавите й тъмни очи бяха подчертани със зелен въглен, напудрената й кожа бе още по-привлекателна благодарение на бляскавите бижута на шията, китките, пръстите и глезените. Облечена беше в искряща роба без ръкави, наредена на пластове и прихваната с лъскав червен шал; движеше се изящно върху сандали с дебела подметка. Носеше небесносиньо ветрило със сребърни ръбове, с което криеше лицето, но не и очите си.

Следваше ги Ай, с обръсната глава и ястребово лице, намазано с масло. Носеше всички символи на високата си длъжност и държеше чифт красиви червени ръкавици, знак за личната благосклонност на фараона. Зад тях вървяха останалите Велики мъже: Нахтмин, Хюйи, Майа, Хоремхеб, Рамзес, Анен, главен жрец на Амон; всички висши управници на Египет. Скъпите им роби, позлатени бастуни, разкошни ветрила и намазани с масло и парфюмирани лица излъчваха власт и богатство. Майа повече отвсякога приличаше на жена: с гъста лъскава, черна перука, изрисувано лице и обувки на високи токове. Когато се обърна, забелязах перлените му обеци и за пореден път се замислих за този невероятен мъж, който толкова отчаяно искаше да бъде жена. Отношенията между него и Собек бяха охладнели след женитбата на последния. Носеха се слухове, че сега Майа се радва на цял харем красиви младежи.

Тутанкамон седна на трона си, а един от жреците запя химна:

По-късно от залата излязоха всички чиновници и войници. Ай и Анхсенамон заеха местата си, останалите ги последваха, а писарите скръстиха крака в средата. Аз и Пентжу останахме на колене, докато Ай не ни заповяда властно да заемем местата си до двете празни маси. Ай беше изготвил списъка със задачите; на първо място в дневния ред бяхме аз и Пентжу.