Пол Дохърти - Прокобата Тутанкамон

Изпратих вестоносец при Собек с молба да доведе най-добрите лекари за уста, сърце, стомах и анус. Установиха пристъп, причинен от треска на ума. Истината беше, че бяха безполезни като всички лекари. Взеха среброто ми и ме информираха, че Пентжу трябва да си почива и да не пие вино. Изритах ги. И сам можех да стигна до този извод. Когато разбра какво се е случило, Собек поклати глава, подсвирна и изруга шпионите си, задето са се провалили. Призна, че не знае нищо за разказаното от Хоремхеб и Рамзес. В момента не можех да направя кой знае какво с тази информация. Бях прекалено зает да се грижа за Пентжу, да не говорим, че изгарях от любопитство да разбера защо думите ми бяха предизвикали такава бурна реакция. Някои от лекарите смятаха, че болестта на Пентжу е дело на джесну — творение на злото или демон. Бях напълно съгласен. Идеално описание на Ай и шайката от Ахмин.

Изминаха две седмици. Лишен от ежедневното вино, Пентжу укрепна. Дразнех го: той беше Чедо на Кап и беше обучен като войник, така че независимо от тлъстините бе здрав като бик. Беше достатъчно добър лекар и можеше и сам да определи състоянието си. Наподоби го на шока, който изживява майката, разбрала, че синът й е загинал в битка. После прокле всички лекари.

— Ако искаш да оздравея — изръмжа той, — дръж онези копелета далече от мен.

Бях озадачен от сравнението с майка, загубила любимия си син. Разпитвах го. Една вечер Пентжу реши да признае, да се отърве от ча-т , вината, която изгаряше душата му. Тъкмо се беше нахранил: начукани и подправени ивици печена антилопа. Отблъсна рязко храната и се разплака. Оставих го да си поплаче, после отбеляза, че трябва да му стана личен жрец.

— Нали си спомняш гнусните клюки, че Тутанкамон е мой син, а не на Ехнатон?

— Да, но ти ме увери, че той е истинският наследник на фараона.

— Казах ти истината, той беше и е такъв — въздъхна Пентжу. — Хийа е майка му.

— Да, каза ми вече.

— Наистина я обичах, Маху, макар да бях женен. Прочистих красивото й тяло от отровите, които й даваше Нефертити — замълча и отпи от подсладеното вино. — Знаеш как беше в Ахетатон. Нефертити управляваше като пчелата майка на кошера; жилото й беше отвратително. Бях успял да убедя Ехнатон да даде отделна къща на Хийа. Бяхме вече три години в града, когато Ехнатон — уморен от арогантността на Нефертити — започна да проявява по-голям интерес към втората си съпруга, дребната митанийска принцеса. Ами — премига Пентжу — аз извърших измяна. Имах отношения с лейди Хийа. Тя забременя и беше ужасена, също й аз. Как щяхме да го обясним? Тя се престори на болна и се оттегли в покоите си. Само аз, лейди Тахана и съпругът й знаехме истината. Детето, момче, се роди преждевременно, някъде между шестия и седмия месец. Въпреки това беше здраво. Наехме кърмачка, на която можехме да се доверим — замълча. — Изненадан ли си?

— И да, и не — признах си аз.

— Всички знаеха, че Хийа и лейди Тахана са много близки. Бяхме сковани от страх. Помнех ясно какво се случи със Собек, когато откриха, че е прелъстил царска наложница, Царско украшение, на Аменхотеп Великолепни. Извади късмет, че само го жигосаха и изпратиха в затвор насред пустинята; наложницата бе затворена в клетка и разкъсана на парчета от див звяр — Пентжу избърса слюнката от ъгълчетата на устата си. — Хийа бе ужасена от онова, което очакваше детето и нас самите. Страхуваше се от гнева на Ехнатон и дори повече от смъртоносната ярост на Нефертити. Направи специално жертвоприношение на Хатор Златния и всички богове и богини, за които се сети. Накрая молитвите й дадоха резултат. Лейди Тахана замисли план: тя щеше да осинови детето като свое и да се върне в Митани. Не бяха египетски поданици и нямаха нужда от разрешението на Ехнатон. Със съпруга й си тръгнаха, когато момчето беше на три месеца. Първата бременност на Хийа остана в тайна. Знаеш как стояха нещата в Ахетатон. Ехнатон и Нефертити бяха заети със собствените си проблеми. По време на бременността Ехнатон посети Хийа три пъти. Първия път месечното й течение тъкмо беше спряло; нямаше проблем. При другите два тя се престори на болна, треска — Пентжу направи виновна физиономия. — Като лекар можех да помогна със симптомите.

— А след като митанийката отведе детето?

— С Хийа си отдъхнахме. Заклехме се това никога да не се повтаря. Първата бременност засили плодовитостта й, така че когато Ехнатон легна с нея, тя зачена отново. Често си мислех за първото дете, но беше прекалено опасно да разпитвам.