Пол Дохърти - Прокобата Тутанкамон

— Да ги погребем ли? — попита Джарка с глух глас. Бе коленичил на светлината на факлите; запитах се дали се моли на това свято за него място.

— Туту е искал да умре тук, нека го оставим — рекох аз.

Тъкмо понечвах да го отмина, когато кракът ми докосна кожена торба, скрита в една цепнатина между пода и стената на пещерата. Издърпах я и внимателно изсипах съдържанието й: дълъг бронзов цилиндър като онези, често срещани в архивите на храмовете или при писарите. Отворих капака и изтърсих навитите вътре документи.

Първият беше карта на самата долина, на която бе отбелязано мястото на пещерата. Вторият беше подробна карта на пътищата и кладенците в Източната пустиня. Отбелязани бяха пътища през Синай, далеч от пътя на Хор, както и от египетските гарнизони, охраняващи мините. Третият представляваше просто бележки. На светлината от факлата разпознах почерка на Туту; достатъчно написани от него документи бях виждал. Не разкриваха нищо ново, с изключение на списък от градове в Южен Ханаан. Четвъртият обаче бе истинска загадка. Приживе Туту бе отличен писар, чието умение в писането първоначално бе привлякло вниманието на Ехнатон върху него, но на това парче изгладен папирус бе нарисувано единствено лице на старец, обрамчено с листа. Гледах изумено. Отначало си помислих, че очите ме лъжат. Подадох го на Джарка.

— Защо рисунката на един старец е била толкова важна за лорд Туту? — попитах. — Сам я е нарисувал.

Джарка я разгледа, после вдигна глава и се загледа в нещо зад мен. Проследих погледа му и забелязах на стената зад себе си рисунките и ужасните тайни, които пазеха.

Разместих факлите и разгледах стенните фризове. Бяха дело на професионален художник, който първо бе замазал скалата, а после разказал историята си. Първата картина изобразяваше фараон, предшестван от знаменосците си и други офицери в бойни колесници. Преследваха облечен в овча кожа враг, който бе дошъл да се срещне с фараона, но сега, разгромен и отхвърлен, търсеше закрилата на огромно укрепление край брега на река. Крепостта бе защитена от високи стени и кули с квадратни прозорци. Пред нея част от пленените врагове биваха набивани на колове. Други бяха прострени на земята, с китки и глезени, оковани в бронзови окови, и очакваха да бъдат одрани живи. Обитателите на укреплението наблюдаваха този зловещ ритуал. Пронизани от стрели мъже падаха, а войниците на фараона напредваха, скрити под високи щитове.

На втората картина фараонът под държан от слуга чадър разпитваше пленниците, докато хората му преброяваха убитите врагове по отрязаните глави, струпани пред колесницата му. На третата фонът бе променен, преобладаваха хълмове — някои високи и стръмни, други полегати. Облеченият в овча кожа враг, преследван от фараона, се намираше пред крепост; портите й горяха и ярки червени пламъци се издигаха право нагоре. На други, по-малки рисунки войници само по препаска носеха кръгли щитове и дълги копия срещу войската на фараона. Водеше ги воин, който изглеждаше сякаш с еленови рога на главата. На последната картина укрепленията бяха превзети, земята бе покрита с трупове, глави стърчаха, набити на колове. Фараонът и колесничарите му си тръгваха, а зад тях се влачеха препълнени с плячка коли и колона роби с кошници с главите на убитите врагове.

Огледах рисунките много внимателно, а Джарка стоеше безмълвно зад мен.

— Това не са египетски рисунки — отбелязах аз. — Художникът не изобразява победата на Египет, а разгрома на своя народ.

Вгледах се отново във врага.

— Те са хиксоси — прошепнах. — Тези рисунки описват сезона на хиената, когато Яхмос е прогонил хиксосите от Египет. Знаеш тази история, нали, Джарка? За това, че хиксосите били буен и жесток враг, пъстра сбирщина от народи, армия от наемници, съставена от различни племена, много от които от Ханаан.

Обгърнах с жест импровизираното светилище и стиснах рамото на Джарка.

— Трябваше да ми кажеш за това!

Не се опита да се освободи, само забърса капчица пот от носа си.

— Знаеш ли какво казват тези рисунки, Джарка? Сред хиксосите е имало и царе пастири от Ханаан, агресивни и войнствени. Картините показват как са били прогонени. Това е бил твоят народ! Върнали се в Ханаан, където няколко фараони поред ги преследвали. Когато войната не помогнала, твоят народ, царете пастири, хабиру, сред които и племето исраар, се отказали от оръжията и се върнали в Египет като търговци и пастири. Този път успели да спечелят благоволението на фараона. Изминали били години, спомените се замъглили. Донесли и своя Единствен бог — пуснах рамото му. — Това го няма в рисунките, но една такава група се заселила в Ахмин. Станали по египтяни от самите египтяни. Богати и могъщи, те се добрали до високи длъжности. Една от тях, лейди Тийи, привлякла вниманието и безсмъртната обич на великия фараон Аменхотеп III. Това бил мигът на твоя народ. Царица Тийи, с идеите си за единствен, всемогъщ бог, започнала да учи съпруга си на тайното знание на своя народ. По онова време всичко, описано тук, вече било история. Аменхотеп Великолепни така и не съзрял връзката между прекрасната му млада съпруга и царете пастири, които някога тероризирали Египет. Не го интересувало дали тя почита Единствения бог под прикритието на Атон, нито пък го интересувало дали ще го превърне в стълб на живота на по-малкия си син, онзи, когото бил отхвърлил, момчето, което срещнах аз, Забуления, който по-късно стана Ехнатон.