Пол Дохърти - Прокобата Тутанкамон

С Джарка се прибрахме в покоите си. Принцът спеше. Анхсенамон и Амедета влязоха, без да бързат, в стаята. Изглежда, бяха изпробвали разни парфюми, защото с тях влезе и ароматен облак. Изглеждаха сияйни, обсипани с бляскави бижута. Анхсенамон фъфлеше леко; и двете бяха изпили доста вино.

— Чичо Маху — изпелтечи тя, — добре дошъл отново. Липсваше ни, нали, Амедета?

Придворната дама ми се усмихна с поглед. Анхсенамон се приближи до мен на пръсти и докосна устните ми.

— Сухи и напукани, не стават за целуване, нали, Амедета? Наистина трябва да си по-внимателен — усмихна ми се като котка, после се отдалечи и погледна през рамо с безсрамна, дръзка усмивка на уста. — Трябва да бъдеш по-внимателен, чичо Маху, и да правиш каквото ти казва дядо.

— Какво иска да каже? — прошепна Джарка, когато тя затръшна вратата с крак зад себе си. Обикновено той нямаше търпение да се измъкне. По време на експедицията Мерт бе изпаднала в треска, от която непрекъснато й се спеше. Веднага щом пристигнахме в двореца, Джарка помоли за помощ Пентжу, който я прегледа и каза, че й няма нищо, трябват й само няколко дни почивка и прясна вода. — Господарю — настоя Джарка, — Анхсенамон те предупреждаваше.

Излязох от унеса си.

— Да, да, така е! Не мърдай оттук!

Изтичах в градината и отидох при кипарисовата горичка. Бях набелязал внимателно едно дърво. Отместих камъка и зарових в пръстта. Ковчежето беше там, но ключалката беше разбита. Вътре нямаше нищо. Коленичих и забълвах проклятия. Всички документи, намерени в лагера на узурпатора, бяха изчезнали. Хвърлих ковчежето настрани и се опитах да овладея пристъпа на страх. Изглежда, Анхсенамон и Амедета ги бяха намерили и унищожили.

— Няма ли ги?

Обърнах се рязко. Джарка стоеше в началото на горичката.

— Разбира се, че ги няма! Подмолният лорд Ай явно крои нещо.

— Какво?

— Отстраняването ми, дори смъртта ми. Царският кръг оредява. Мерире, Туту, генерал Рахмос и атонистите ги няма. Хоремхеб и Рамзес са заети да си играят на войници в Мемфис. Майа и Хюйи? Е, тях може да купи. Собек се занимава със своите си дела, така че е ред на мен и теб. Ай цели едно: Тутанкамон да бъде коронясан, като на практика самият той да завземе властта в Египет. Иска този град да бъде изоставен, а атонистите — унищожени. Иска да забрави миналото и да се съсредоточи върху бъдещето — изправих се. — Искаше да ме арестува по-рано, но не беше достатъчно силен, а и аз имах доказателство за измяната му. Вече нямам.

— Хоремхеб и Рамзес ще те защитят.

— Те също могат да бъдат купени. Лорд Ай ще действа хитро. Нови времена настъпват за Египет. Маху е част от миналото, която трябва да бъде забравена.

— Господарю Маху, господарю Маху! — един слуга дотича. — Полковник Небамум иска да ви види веднага.

Небамум чакаше в един от малките вътрешни дворове. Хората му бяха довели пленник — един от онези скитащи светци, измършавяло същество с тънки крака и ръце, с почерняла от слънцето кожа и лице, осеяно с белези и дупки. Беше леко луд и не изглеждаше да се страхува от войниците.

— Открихме го пред двореца — заяви Небамум. — Вече няколко дни се опитваме да го хванем. Самопровъзгласил се пророк.

— Глас от изтока! — извика мъжът. — Глас от запада! Глас от севера и юга!

— Чий глас? — изревах насреща му.

Мъжът се стегна и пристегна робата около кръста си. Хвана тоягата, на която се подпираше. Един от хората на Небамум я изрита изпод ръката му, но самопровъзгласилият се пророк реши да пренебрегне това. Приближи се към мен и ме посочи с кокалестия си пръст.

— Гласът на опустошението! — заяви той. — Заслушайте се в този глас. Така казват боговете. Ненавиждам тази източна земя! Няма да вляза в това място на разрушение! Даровете ви са за мен отвратителни! Ще премина като вятър през тази земя! Няма да остана! Огън и пясък — вика гласът, — този град е обречен!

— А ти кой си?

— Аз съм лястовица! Аз съм лястовица! Предвестник на богинята скорпион! Нося тайни от Тръстиковите поля! Този град е обречен!

— Кой ти плати? — сграбчих пръста му и го огънах. Пророкът прекъсна жалбите си. Продължих да извивам пръста, той изпищя от болка и се свлече на колене.

— Никой не ми е плащал, господарю. Вземам жезъла си и мета небето. Имам видения: този град е обречен.

Вгледах се в умопомрачените му очи и подуших тежката смрад на бира.

— Ако е обречен, най-добре е да го напуснеш. Полковник Небамум, хвърлете го в реката!

Бунтът започна същата нощ. Не бях съвсем сигурен дали хората на Мерире са замесени. Водачи бяха Марунет и Пера, двама търговци, натрупали състояние в алабастровите мини. Планираха да вземат принца за заложник и да обявят исканията си към Царския кръг. Първите признаци за намеренията им бяха изстрелите с ластици, които събориха стражите ни от стените; последва дъжд от стрели. С голяма дървена греда върху каруца се опитаха да разбият портата, но по изгрев-слънце успяхме да ги отблъснем. Наблюдавах от една кула как стрелците ни се надвесват над стените да изпратят нападателите. Пронизани от стрели тела лежаха в локви кръв; черепите на други бяха размазани от нашите ластици. Гледката от кулата не беше по-приятна. От много части на града вече се издигаха пламъци и дим.