Пол Дохърти - Възмездието на Изида

Настани се в креслото, а Асурал заповяда на слугите да разтребят, да почистят разсипаната от подноса храна и да донесат вино и плодове. Един от стражите се върна и докладва, че са претърсили храма, но не са намерили никакви следи от нападателите.

— Те са професионални убийци — обяви Амеротке. — Появяват се и изчезват като вятъра в пустинята. Лесно е да свалят черните си наметала и да се смесят с тълпите посетители и поклонници. А сега ме оставете сам за малко.

Асурал и стражите излязоха. Амеротке чу как капитанът заповядва кабинетът и коридорът пред него да не остават и за секунда без надзор. Съдията хапна, пийна малко вино и полегна на миндера. Все още не искаше да мисли за причината, поради която бяха дошли убийците, това можеше да почака.

Едва бе затворил очи, когато вратата се отвори. Той премига и видя над себе си Шуфой. Джуджето бе като вестител на съдбата в разкъсаната си роба на скитник от пустинята, обезобразеното от жестокия белег личице бе присвито загрижено.

— Господарю, какво се е случило? Чух, че... — гласът му бе изненадващо плътен и дълбок. — Нали ви казвах да внимавате? — размаха тояжката си. — Благородната Норфрет изобщо няма да е доволна. След като имате охрана, трябва да я използвате!

— Благоверната ми Норфрет изобщо няма да научи — отсече Амеротке и допи виното си. Реши да смени темата: — Къде скита досега?

Шуфой отвори преметнатата през рамото кожена торба и извади овален черен камък, който приличаше на буца въглища. Подаде го на съдията и той изненадано възкликна — камъкът беше неподозирано тежък.

— Свещен камък, паднал от небето — забърбори Шуфой. — Идва от Далечния хоризонт, дар от боговете. Ако успея да го разбия на парченца, ще ги продам като скарабеи, които предпазват поклонниците от всички опасности.

Амеротке внимателно огледа твърдия черен камък. Постепенно се убеждаваше, че не е камък, а непознат метал. Спомни си разкази на пътешественици, че на Север хитите са намерили някакъв нов метал, който разрязва с лекота бронза и медта. Дали не ставаше дума за същия този метал? Беше чувал и истории за падащи в пустинята огнени камъни, които дълго време след това остават горещи на пипане. Мнозина ги смятаха за свещени, за по-скъпоценни от златото.

— Купих го от един ловец на скорпиони — обясни Шуфой. — Пазарлъкът продължи няколко часа, онзи изпи кана вино, преди да се съгласи. Но, господарю! — извиси глас джуджето, очевидно прозряло опита на Амеротке да го забаламоса и да го отклони от темата за нападението.

— Добре, добре — въздъхна съдията, изправи се, завърза колана на робата, погледна стражите отвън в коридора и затвори вратата. Настани се на ниското столче, а Шуфой се покатери в креслото. За миг Амеротке спря погледа си върху грозния белег на мястото на носа и горната устна и се усмихна: — Извинявай. Прав си, Шуфой. Ако беше тук, убийците нямаше да посмеят да ме нападнат.

— Защо изобщо са искали да ви убият? — попита джуджето. — Каква е причината?

— Някой ги е наел.

— Нали вече заловихте бандата, която ограбваше царските гробници?

— Не, Шуфой, заловихме част от тях, но вероятно главатарите са успели да се измъкнат — Амеротке вдигна ръце: — От другата страна на Нил е градът на мъртвите, там се намират гробниците на богатите благородници, служителите на двора, пълководците и жреците. Отвъд него е Долината на царете, домовете на вечността, където спят вечния си сън великите фараони. Тези гробници величаят славата на Египет, но същевременно представляват и безценни съкровищници. В тях са скрити ковчежета със скъпоценности, изящни кресла и легла, гърненца с парфюми, ракли с украшения, златни и сребърни слитъци...

— Да, знам много добре — прекъсна го Шуфой.

— Сега божествената — продължи спокойно съдията — е хванала здраво юздите на Египет. Тя е начело на страната, пълновластна господарка в Дома на милион години, но за да се възцари на трона, трябваше да срази множество врагове не само тук, но и отвъд границите.

— Вниманието й е било насочено другаде.

— Точно така. Както и вниманието на господаря Сененмут и на останалите сановници от двора. А Египет е като градина — докато оплевиш едната леха, в другата бурените са избуяли. През изминалите месеци е бил организиран голям заговор, в който са участвали търговци, чиновници, войници, служители от Некропола. Грабежите в гробниците са като пустинята — винаги ги е имало, но случващото се сега е много по-сериозно. Гробниците на фараоните са скрити, входовете им са известни на малцина, а дори и да влезе в тях, човек не може да намери пътя навън.