Пол Дохърти - Възмездието на Изида

— Знам какъв ще е отговорът на Валу — усмихна се Амеротке. — Въпросът е как на терасата на един от великите египетски пълководци, известен с ненавистта си към змиите, са се озовали цяло гнездо усойници.

— Нещастен случай?

Амеротке разпери ръце:

— Не, господарю, подозирам, че става дума за убийство.

Тетет: унищожавам

Жрецът в храма на Маат довърши хвалебствения химн в чест на богинята на истината, напръска със светена вода наоса с нейната статуя, запали двете кадилници с благовония и отвори вратичките на светилището. Коленичилият върху възглавничка Амеротке сведе глава. Молеше се сърцето му да остане вярно на истината и от устата му да излизат само справедливи присъди въпреки всички опасности и тревоги. Притисна чело о студения под. Жрецът отново окади с благовония светилището и тихо се отдръпна. Амеротке се изправи и зае мястото си в трона на справедливостта. Наосът бе зад гърба му и съдията почти физически усещаше силата на богинята.

— Съдът от Залата на двете истини — започна тържествено Амеротке — започва заседанието си. Нека тези, които търсят справедливостта на фараона, да пристъпят напред.

След обичайния ритуал съдът се зае със задълженията си за следобеда. Горещината вече бе понамаляла. Сенките в градините отвън се бяха удължили, прохладният ветрец ухаеше на цветя. Натруфен с всички почетни знаци на върховен съдия, Амеротке седеше спокойно на трона, стискайки гегата и млатилото. Докато чакаше останалите да заемат местата си, той зарея поглед през големия прозорец към ливадите на Маат, където кротко пасяха стадата питомни газели и петнисти сърни. Вдясно от прозореца се бяха подредили писарите със сведена глава, стискайки пера над разгънатия пергамент. Бяха длъжни да запишат всяка произнесена дума. Накрая началникът на кабинета на Амеротке щеше да изготви официалния доклад с копия за Дома на милион години и за служителите на царския обвинител Валу — Очите и ушите на фараона.

Мазното лице на Валу бе разтегнато от доволна усмивка — очевидно обвинителят бе похапнал добре на обяд. Беше коленичил на възглавницата от другата страна на преградата с кръстосани върху корема ръце. От време на време изваждаше шишенце с парфюм, поднасяше го към носа си и вдишаше от аромата. В полукръг зад него се бяха настанили помощниците и слугите му: носителят на сандалите, носителят на перуката, пазителят на чукалото — Валу настояваше за специални грижи дори и по отношение на облекчаването си. Въпреки странните си привички бе истинска мангуста в човешки облик и се отличаваше с пъргав ум и услужлива памет. Приемаше произнесените сутринта смъртни присъди като своя победа, а тайната уговорка с върховния съдия да запазят живота на две от затворничките допълваше доброто му настроение. Усмихна се заговорнически на Амеротке. Съдията прикри смущението си. Денят обещаваше да бъде по-труден, отколкото бе изглеждал сутринта, а след края на заседанието го чакаше слизане в Дома на оковите в подземието на храма.

Амеротке си даваше сметка, че настоящият случай е изключително сериозен. Вдясно, отвъд преградата, бяха коленичили трите основни лица от домакинството на генерал Сутан: съпругата му Луперна, главният писар Мена и личният прислужник на покойния генерал Хеби.

— Господарю Валу, готов ли сте?

— Призовавам генерал Омендап.

Амеротке се размърда леко. Не беше трудно да разгадае замисъла на Валу. Генерал Омендап бе сред фаворитите на божествената — беше играл ключова роля в завземането на властта от Хатусу преди четири години. Сутан бе заместник на Омендап, така че на всяко посегателство срещу Сутан трябваше да се гледа като на обида срещу фараона.

Генерал Омендап, в надиплена роба и с тежък медальон от зашеметяващо сини лапис лазули, коленичи на свидетелското място вдясно от Валу. Беше висок слаб мъж с остри черти и присвити очи. Поклони се на съдията, пое донесената от Пренхое златна кутийка с перото на истината, положи тържествена клетва и се представи.

— Добре сте дошли — обяви Амеротке. — Какво ви води при мен, генерале?

— Познавах генерал Сутан — Омендап говореше тихо, но гласът му приковаваше вниманието — още от времето, когато служеше в «Лястовиците» — един от най-бързите и смели ескадрони на Египет. За подвизите си той бе почетен от курета — Омендап използва старата египетска дума за царския съвет. — Бе награден за храбростта си със сребърна пчела...