Пол Дохърти - Възмездието на Изида

Амеротке зяпна невярващо.

— Нашият пратеник там случайно е попаднал на него. И това означава, че престъпниците са успели да изнесат част от плячката извън страната.

— Но нали има охрана по границите, митнически постове!? — възкликна съдията. — Скъпоценностите няма как да се скрият, а е изключително опасно, ако те заловят.

— Така е — отвърна сухо великият везир, гласът му отекна в подземието. — Златният медальон тежи колкото меч. Принадлежал е на дядото на Хатусу и е бил в неговата гробница. Преди няколко месеца е бил откраднат, изнесен извън границите на Египет и предложен за продан в един от ханаанските градове.

Амеротке невярващо се взираше в красивото украшение, което бе безценно по много причини.

— Можеш ли да си представиш какво означава това за божествената? Вещи на предните й, най-големите скъпоценности на Египет се предлагат по пазарите в чужбина — Сененмут тежко си пое дъх. — Крадците са безкрайно арогантни. Медальонът е бил пренесен в някакъв тайник. Ако пратеникът е бил заловен от стражата по границата или от патрулиращи колесници по пътя на Хор, го е чакала сигурна смърт. Оказа се прав, Амеротке, отсякохме бурена, но корените му са все още в земята.

— При разпитите не успяхме да измъкнем никакви други имена — сви рамене съдията. — Ясно е, че самоличността на предводителите се пази в най-строга тайна. Те разполагат с подробни сведения за Долината на царете, за тайните входове на скритите гробници и за помещенията вътре. Освен това могат спокойно да изнасят съкровищата извън пределите на Египет. Но кои са те? Единствената ни следа са двете жени, които бяха осъдени на доживотен затвор — плъзна поглед по натрупаните съкровища, вниманието му бе привлечено от изящна сребърна статуетка на готов за скок леопард. Отгоре бе позлатен, петната по кожата бяха от скъпоценни камъни, а за очи бяха сложени два големи рубина. — Но защо да разръчкват гнездото на осите, като изпратят убийци срещу мен? Като предупреждение? За отмъщение?

— Или — обади се Сененмут — защото се страхуват, че знаеш нещо, което може да те отведе при предводителите на тази скверна шайка. Помисли внимателно, прегледай записките си. Дали не си пропуснал нещо? — отдалечи се за миг и след това се върна: — А, Хатусу не само изпраща благопожеланията и молитвите си, но и има една молба. Господарката Нетба идва ли вече при теб? — Амеротке кимна. — Божествената желае да посетиш храма на Изида — Сененмут бръкна под робата си, извади свитък и му го подаде. — Интересува ни не само смъртта на бащата на Нетба, но и изчезването на четири хесетки от храма.

— Още нещо? — сопна се Амеротке.

— Да, капитанът на стражата е бил убит по особено жесток начин. Ръцете и краката му са били вързани, тестисите — отрязани, а сърцето — извадено и е бил оставен да умре от загуба на кръв.

— Мафдет! — възкликна съдията. — Така се казваше капитанът на стражата, нали? — замълча за миг.

— Името му бе споменато при разследването на грабежите. Изникна съвсем случайно, Мафдет е служил в стражата на Некропола. Освен това е бил в свитата на великия везир Рахимере. Чудя се дали няма връзка между смъртта му и делото?

— Разполагаш ли с някакви улики срещу него?

— Не, не — поклати глава Амеротке. — Просто бях направил списък с всички, които някога са служили в гарнизона в Некропола, и съм запомнил Мафдет заради връзката му с Рахимере. За поста го е препоръчал генерал Сутан, който също умря наскоро — съдията замислено прокара пръст по устните си. — Като стана дума за храма на Изида, възможно ли е хората, които са замислили и организирали кражбите, да са високопоставени жреци? Те присъстват при погребенията на фараоните, познават Долината на царете по-добре от мен, придружават тленните останки до самата гробница и лесно биха могли да огледат вътрешността. Дали в архивите на храма на Изида не се пазят карти и скици?

— Възможно е. Имаш ли доказателства в подкрепа на тази хипотеза? — попита Сененмут.

— Абсолютно никакво. Нито един храм не е под подозрение, бил той на Изида, или на Амон. Но все пак — Амеротке плесна с ръце — още при произнасянето на присъдите ми се струваше, че нещо ми се е изплъзнало...

Сененмут се отдръпна в сенките.

— Не ми се вярва да намериш престъпниците в храма на Изида — великият везир говореше с гръб към съдията. — Божествената смята Импуки и съпругата му Тена за свои близки приятели.

— Ще го имам предвид.

— Днес следобед ще гледаш случая със смъртта на генерал Сутан, нали? — Сененмут се обърна и отново се приближи към него. — Хатусу е изключително заинтересувана от изхода на делото. За убийство или за нещастен случай става въпрос?