Пол Дохърти - Възмездието на Изида

— А те са успели?

— Да, успели са. Аз се заех да разследвам престъпленията, попаднах на един алчен търговец, който се е поблазнил да продаде част от плячката в Мемфис. Арестувах него и брат му и ги пратих в Дома на смъртта, където царските инквизитори ги подложиха на мъчения и изтръгнаха истината. Двамата се пречупиха и издадоха неколцина от съучастниците си. Оказаха се замесени цели фамилии.

— И какво стана в крайна сметка?

Съдията махна с ръка:

— Видя какво се случи тази сутрин, по-точно, няма как да не си чул — престъпниците бяха арестувани и осъдени на смърт.

— Но нали не са всички?

— Не са, за съжаление — Амеротке уморено разтри лице. — Казах на божествената и на господаря Сененмут, че остават два проблема: предводителите и убийците от бандата на Себаус. При разследването открих, че главатарите са наели себаусите не само за лична защита, но и за извършването на грабежите и за пренасянето на плячката в различни градове в цял Египет.

— Значи това не е краят на играта — наведе се заинтригувано Шуфой и замалко не падна от креслото.

— Да, далеч не е краят.

Прекъсна го силно почукване на вратата — влезе господарят Сененмут. Зад него се виждаха неколцина от смелчаците на царя — личната охрана на фараона, опитни бойци, доказали уменията си в ръкопашни схватки, отлични воини, които вземаха главите на враговете си за трофеи. На главата си носеха синьо-златисти кърпи, а в герданите им проблясваше по една сребърна пчела — най-високото отличие за храброст в египетската войска.

— Господарю — поклони се Амеротке, — да не сте дошли да ме арестувате?

Войниците бяха въоръжени с бойни пики и ятагани.

— Чух за нападението — Сененмут заповяда на охраната да го изчака в коридора. — Надявах се, че вече сме приключили с този въпрос — подаде кожена торба. — А това е доказателство, колко съм грешал — докосна Амеротке по бузата: — Нищо ти няма, нали? Божествената се разтревожи.

— Добре съм — отвърна Амеротке. Посочи кожената торба. — Очевидно не си дошъл единствено да провериш как съм.

— Къде са откраднатите скъпоценности?

— Долу в подземието.

Сененмут пожела да ги разгледа и Амеротке го поведе по коридорите. Съдът започваше да се пълни отново. След като бяха заситили глада си и бяха отпочинали под сянката на дърветата в градините на храма, писарите и жреците се завръщаха за втората сесия на съда, която щеше да приключи едва при залез-слънце. Всички припряно се отдръпваха да направят път на първия везир на фараона и на върховния съдия, които, обградени от смелчаците на царя, прекосиха лъкатушещите коридори и се спуснаха по стъпалата към голямото подземие. Вратите бяха охранявани от стражи с почетните знаци на богинята Маат. Амеротке взе ключовете от дежурния, счупи печатите, отключи вратите и направи път на Сененмут.

Подземието бе дълго и с нисък таван. На светлината на закачените по стените факли се разкриха купчинки ракли и ковчежета със скъпоценности. Сененмут си тананикаше тихо, внимателно провирайки се между красивите огледала с украсени с цветни стъкълца и полускъпоценни камъни рамки, сандъчета със стъкленици с благовонни масла, ръкавици, сандали, диадеми, гривни от слонова кост, нагръдници, златни нашийници, статуетки и скарабеи, обеци и гривни, ритуални нарове, инкрустирани със злато възглавнички, изящно украсени погребални ладии, посребрени свещени реликви, нощни гърнета, десетки ушебти — обкичени със скъпоценни метали статуетки, които представляваха слугите на мъртвеца. Амеротке обясни, че всяка вещ е описана, дори миниатюрните тронове и колесници. Сененмут бръкна в една кутийка с бижута и през пръстите му се посипа блестящ цветен водопад.

— Не беше трудно — допълни съдията. — Знаехме какво е откраднато, и бързо сравнихме откритите скъпоценности със скъпоценностите от списъка. В крайна сметка успяхме да възстановим близо три четвърти от ограбеното. Някои неща бяха повредени, но след като жреците ги прекадят и пречистят, могат да бъдат върнати на законните им собственици.

Сененмут го хвана под ръка и го поведе към ниска масичка, над която пламтеше факла. Отвърза торбата и внимателно извади голям златен медальон, на който бе гравиран коленичил владетел с огърлица от истински перли около врата. Медальонът бе доста тежък, перлите бяха изключителни.

— От гробниците ли е? — попита Амеротке.

— Да, само че... — Сененмут почука с пръст по медальона — ... бе намерен не тук, а в един град в района на Амки в Северен Ханаан.