Пол Дохърти - Възмездието на Изида

Здесь есть возможность читать онлайн «Пол Дохърти - Възмездието на Изида» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2005, ISBN: 2005, Издательство: Труд, Жанр: Исторический детектив, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Възмездието на Изида: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Възмездието на Изида»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

— Ела! — прошепна глас в тъмнината. Водачът на разбойниците заобиколи кладенеца. — На колене! — той се подчини. Зърна неясни силуети, усети аромата на жасмин. — Носиш ли я?
— Да, господарю.
Изведнъж нечии ръце рязко измъкнаха книгата от скута му.
— Видя ли какво пише вътре?
— Не, господарю.
— Лъжеш! Отворил си я, вместо да наблюдаваш какво правят хората ти.
— Не, господарю...
Предводителят на себаусите долови лек шум, последван от звънтене на тетива. Стрелата се заби дълбоко в гърдите му — бе изстреляна от толкова близо, че ударът го повали по гръб на пясъка. От устата му шурна кръв, тялото се разтърси в конвулсии. Последното, което чу, преди да се удави в собствената си кръв, бе заповедта тялото му да бъде заровено дълбоко в пустинята.

Възмездието на Изида — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Възмездието на Изида», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Господарят Амеротке не е виновен — обади се Сененмут. — Благодарение на него злосторниците бяха издирени и заловени и днес ще получат присъдите си.

— А, да, присъдите! — Хатусу отстъпи. — Искам да бъдат оповестени и да стигнат до ушите на всички!

Щракна с пръсти към Сененмут да я последва и излетя от кабинета.

Това се бе случило преди три часа, точно преди зазоряване. Сега Амеротке седеше в облицования в тъмночервено платно трон на справедливостта, издялан от акациево дърво и инкрустиран със сребро и злато. От високата облегалка се издаваше нещо като покривче над главата му, от което се спускаха ресни и пискюли. Краката и подлакътниците бяха украсени със сложна дърворезба, така че да изграждат образа на присвит за скок лъв с женски лик — Сехмет могъщата, богинята на разрушението. Амеротке се взираше в окованите мъже и жени, охранявани от Асурал — мрачния капитан на храмовата стража, облечен в пълна церемониална униформа и стиснал в едната си ръка меч, а в другата — пика. До Асурал се бяха подредили други стражи, а отвън чакаха колите на смъртта. На възглавничка в краката на Амеротке бе коленичил Валу — Очите и ушите на фараона, царски обвинители пазител на диадемата на крокодила. Амеротке знаеше ритуала наизуст. Валу щеше да поиска справедливост, да настоява за смъртни присъди за всички, които бе изправил пред богинята Маат.

— Чуйте присъдата! — Амеротке взе ритуалната гега и млатилото и кръстоса ръце, както правеше фараонът, когато произнасяше решенията си. — Делата ви са грешни и по хорските, и по божиите закони. Дръзнали сте да нахлуете в свещените домове на вечността, разбили сте саркофазите и ковчезите на богопомазаните, ограбили сте съкровищата, обезпокоили сте мъртвите.

Съдията замълча, сред тълпата се разнесе сподавен шепот — да, това бе истинското престъпление, не кражбата, а нарушаването на покоя на мъртвите. Оскверняването на тялото оскверняваше и неговото ка в отвъдния живот.

— Палили сте мумиите, за да си светите, изгорили сте като факли балсамираните тела на депата на богопомазаните — Амеротке огледа подсъдимите без капка жалост: неотрадна купчинка, в която почти не можеха да се различат мъжете от жените, телата на всички бяха еднакво белязани от мръсотията и мъченията в затворническата тъмница, а разпокъсаните дрипи не прикриваха белезите и раните. Съдията подаде папирус

на Валу: — Тук са имената на затворниците. Десетима мъже ще бъдат изгорени живи в Долината на царете, а до тях ще бъдат погребани живи жените. Останалите ще бъдат оковани на Стената на смъртта.

— А ограбените скъпоценности? — попита обвинителят.

— Заловеното ще бъде запечатано и донесено тук, в храма на Маат. След като бъдат пречистени и прегледани от господаря Сененмут, скъпоценностите ще бъдат върнати по местата им.

Неколцина от затворниците се разплакаха, няколко се опитаха да протестират. Асурал и останалите стражи започнаха да им запушват устата.

— Такава е волята на фараона — продължи Амеротке. — А сега нека решението бъде изпълнено.

Валу се усмихна, дебелото му лице лъщеше от задоволство. Изправи се на крака, поклони се на съдията,

който толкова бе улеснил работата му, и отстъпи назад. Махна на Асурал и заповяда да натоварят затворниците в очакващите отвън коли на смъртта.

Амеротке остави гегата и млатилото върху малката масичка, където лежаха Книгите на правосъдието. Съдебната зала започна да се изпразва. Той свали тежките почетни знаци: красивия нагръдник от червеникав халцедон, гривните, пръстените и огърлицата на справедливостта. Изведнъж го връхлетя смазваща умора. Беше хванал престъпниците, беше доказал — по-точно, Валу бе доказал, че са виновни за чудовищни нарушения на законите. Разбираше задоволството на обвинителя, с предаването на събраните свидетелства и улики работата на обвинителя приключваше.

— Господарю? — Амеротке вдигна глава. Пред него стоеше Асурал, стиснал под мишница шлема си. — Да поставя ли преградата?

Съдията кимна. С помощта на един от подчинените си капитанът на храмовата стража вдигна тежката кедрова греда и я постави на трите подпори. Преградата разделяше трона на справедливостта от останалата част на съдебната зала и се сваляше единствено когато щеше да бъде произнесена присъда.

— Господарят готов ли е за следващия случай?

Амеротке се изправи и се приближи към младия писар, който го бе заговорил. Младежът все още не бе станал, на бедрата му почиваше подносът с принадлежности за писане. Съдията се наведе и се усмихна на Пренхое:

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Възмездието на Изида»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Възмездието на Изида» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Възмездието на Изида»

Обсуждение, отзывы о книге «Възмездието на Изида» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x