Пол Дохърти - Ангелът на смъртта

Корбет трепна. От отсрещната стена се чу шум; той извади камата изпод наметката си и бавно тръгна натам с бясно биещо сърце и уста, която бе така пресъхнала, че усещаше езика си като чужд. Драскането сякаш идваше от самата стена. Облян в пот, Корбет предпазливо сложи ръка върху нея и се насочи бавно към мястото, от което идваше. Внезапно нечия ръка стисна пръстите му в ледена хватка. Писарят вдигна другата си ръка, но камата се изплъзна от запотените му пръсти и издрънча върху каменния под. Той се опита да овладее надигащата се паника. Видя как през стената проблясва лъч светлина и изстена. Нима някой от каменните демони, хилещите се водоливници високо на стената, внезапно беше оживял в това зловещо място и се бе плъзнал надолу като змия, за да го сграбчи? Уплашен, писарят се канеше да извика, когато чу глас.

— На чия страна си — на страната на Бога или на дявола? — прозвуча шепот откъм сиянието.

— На страната на Бога! На Бога! — извика в отговор Корбет, опитвайки се да се овладее. Едва сега се сети за отшелника. Сигурно го бе чул да влиза и писарят бе попаднал в клопката му. Той ли е убиецът, панически се запита Корбет.

— Пусни ръката ми! — извика той. — Иначе ще те намушкам!

— Чух, че камата ти падна на пода — прошепна гласът в отговор. — Но не ти желая злото. Ще те пусна.

Внезапно Корбет почувства, че ръката му е свободна. Отскочи надалеч от стената, намери опипом камата си и бавно се върна обратно.

— Кой си ти? — попита той, обърнат към тънкия лъч светлина, който струеше през един процеп между камъните.

— Аз съм Божи човек — отвърна гласът. — Казвам се Томас. Живея тук от петнадесет години. Ти си писарят — заяви той.

— Откъде знаеш?

— Видях те тази сутрин, когато свещеникът умря, да обикаляш около олтара. Явно си опитен човек, потънал в светски дела. Знаеш ли как умря свещеникът?

Корбет прибра камата и се опита да успокои треперенето на крайниците си.

— Свещеникът беше убит и ти го знаеш — обърна се той предизвикателно към отшелника. — Нали ти извика, че Ангелът на смъртта се е спуснал тук? Откъде знаеше?

Лъчът сякаш избледня и взирайки се, Корбет успя да различи две очи, които му се усмихваха през светлия процеп в стената.

— Това не беше видение — засмя се отшелникът. — Ако беше видял всичко, което аз съм виждал оттук, щеше да си убеден, че е само въпрос на време кога Бог ще изпрати ангела си, за да възмезди.

— Защо? — попита Корбет.

— Защо ли? — повиши глас отшелникът. — Заради тези духовници, тези свещеници, които ломотят литургията през куп за грош; сатаната събира онова, което пропускат от Божествената служба и го слага в торбата си; така, когато свещениците умрат, ще прекарат цяла вечност в посещение на литургии, които са пропуснали, в произнасяне на молитви, които са отложили, в слушане на проповеди, които са забравили. Те бързат да изрекат Божието слово и изхвърлят думите му като боклук в помийна яма. А какъв живот водят! Видя ли блудниците?

Корбет си спомни жената, която беше видял при стълбите на олтара.

— Да — отвърна той. — Видях я.

— Блудница — повтори гласът. — Любовницата на Дьо Монфор.

— На свещеника, който умря?

— На свещеника, който беше убит — гласът на отшелника беше твърд. — Разбираш ме, мастър писарю. Чувал съм клюките. Може да живея тук като доброволен затворник сред камъка, и го правя с надежда да изкупя греховете си, но виждам греховете и на другите, а Дьо Монфор беше грешник. Тази жена беше неговата държанка.

— Знаеш ли името й?

— Името й е Легион — отвърна отшелникът, — защото тя крие у себе си много демони. Поразпитай наоколо. Дьо Монфор беше богат и алчен човек.

— Кралят — каза Корбет, внезапно повярвал на отшелника — ми възложи да разследвам причините за смъртта на свещеника.

Отшелникът се засмя; звукът сякаш излизаше от самия камък.

— За смъртта на Дьо Монфор има толкова причини, колкото са звездите на небето. Той имаше много врагове!

— Откъде знаеш?

— Къде мислиш, че се срещат хората, които заговорничат, мастър писарю? Кое място е по-безопасно от Божия дом? И Дьо Монфор мислеше така. Но ти заявявам най-тържествено, че няма да ти кажа нищо повече. Дьо Монфор беше убит от своите ближни тук, в катедралата „Сейнт Пол“. Тук ще откриеш хора, които са по-грешни от Дьо Монфор, свещеници, които са продали душите си на дявола. Желая ти късмет!

Внезапно светлината угасна. Корбет разбра, че отшелникът е угасил свещта и повече няма да му проговори. Чу шумолене зад стената, докато мъжът поставяше парче дърво или камък в цепнатината, отделяйки се от света.