Пол Дохърти - Огньовете на сатаната

— Онова убийство? — кресна Бранкиър.

— Да, онова убийство — повтори Корбет. — Когато конят на Улфстън препуснал в тъмнината, убиецът осъзнал, че вече разполага с човешка плът, върху която да изпробва сместа. Освен това огънят щял да направи жертвата непознаваема. Останките му биват запалени, но в този момент убиецът чува, виковете на двете добродетелни сестри и техния водач, скрива се по-навътре сред дърветата и изчаква, докато отминат. След това напуска мястото и си прибира стрелите си. Изгорените парченца, драскотините по кората на дървото и тлеещите, обезобразени останки на Улфстън са единствените останали следи.

— Кой? — извика дьо Краон. — Кой е този убиец?

— След малко — подразни го Корбет. — Този убиец, мосю дьо Краон, вече е готов да опъне още по-нашироко мрежата си. Мърстън е сержант-тамплиер, много подобен на подмамения в Париж. Една вечер, преди Едуард Английски да влезе в Йорк, на Мърстън било наредено да отиде в един хан близо до „Тринити“, откъдето ще мине кралят. Трябвало да наеме една стая и да чака там.

— Мърстън беше убиец — прекъсна го дьо Моле. — Той извърши покушение над краля.

— Не е бил убиец — отвърна Корбет. — Само един глупак, изпълняващ заповедите на висш офицер. Той останал в стаята през нощта, както би направил всеки добър войник. Кралят влиза в Йорк и ти също, монсеньор, заедно с другарите си. Все пак един от тях се промъква обратно по уличките до хана, където го чака Мърстън, качва се горе, прерязва гърлото на сержанта и взема арбалета, който нещастникът е донесъл със себе си в града. Когато кралят минава по „Тринити“, убиецът пуска две стрели и едва не улучва Негово Величество.

Корбет се обърна, посочи един стол в ъгъла и нареди на Малтоут да го донесе. После седна, за да облекчи схванатия си кръст.

— Мърстън е бил мъртъв, още преди да се изстрелят онези две стрели — продължи той. — Трупът му вече е бил поръсен с гръцкия огън. След като пуска и втората стрела, убиецът подпалва прашеца и се спуска тичешком надолу по стълбите. Лицето и тялото си крие с парцаливо наметало, което е купил от някой просяк. Аз пръв стигнах до онази мансарда, но убиецът вече беше изчезнал, оставяйки ме да си блъскам главата как човек като Мърстън би могъл да пусне две стрели и след това да бъде почти изпепелен от онези жълто-синкави пламъци.

— А онзи действително ли е възнамерявал да убие краля? — попита дьо Моле.

— Не, това е било само началото. Всъщност убиецът — или по-точно Филип Френски — е искал да предизвика голям скандал в ордена на тамплиерите.

— Но защо? — изкрещя Бранкиър.

— За да може английската Корона да обвини ордена, да конфискува собствеността му и да напълни хазната си с неговите съкровища. Онова, което Едуард захванел в Англия, Филип Френски щял бързо да довърши. А ако папата започнел да недоволства? — Корбет сви рамене. — Филип щял да посочи Едуард Английски и да каже, че просто следва примера му. Така щял да унищожи ордена, да заграби земите и богатствата му, да напълни хазната си и да премахне движението, което постоянно му напомняло как неговият благочестив дядо е тръгнал на кръстоносен поход. Папата пък щял да обяви Едуард за главния виновник. Убиецът е знаел, че ще бъда изпратен да разследвам случая. Затова ми изпрати предупреждението и се опита да ме убие близо до Кланиците.

— Но по това време всички бяхме напуснали Йорк — обади се дьо Моле. — Когато са те нападнали, в Йорк е нямало нито един тамплиер. — Великият магистър разпери ръце. — Вярно, някой от нас би могъл да ти изпрати онова предупреждение, но…

— Ти никога не си ми изпращал предупреждение — заяви Корбет. — Нито пък тайнственият стрелец е бил тамплиер. Нали така, мосю дьо Краон?

Погледът на французина дори не трепна.

— Единствено ти — продължи Корбет, като го посочи с пръст, — знаеше, че съм тръгнал за двореца на архиепископа. Накарал си да ме проследят. Ти или някои от твоите хора сте уредили онова нападение и по този начин сте задълбочили мистерията.

— Ами Ревъркийн? — рече дрезгаво Легрейв, без да помръдне глава. — Никой от нас не е бил в имението, когато той е загинал.

— Не, не — отвърна тихо Корбет. — Но сте били тук в деня, преди да умре. Именно тогава убиецът е влязъл в лабиринта с гръцкия огън. Отишъл е до центъра му. На каменните плочи пред кръста има метален свещник с три свещи. Убиецът е поръсил с гръцки огън свещите, плочите и стъпалата, където е коленичел Ревъркийн.

— Разбира се — промълви Бранкиър. — И старият кръстоносец е запалил свещите, докато е редял молитвите си, мислейки единствено за Бога.