Пол Дохърти - Огньовете на сатаната

Корбет огледа събралите се около масата и забеляза как лицето на Симс едва забележимо поруменява.

— Говори се за странни обреди — продължи той, — носят се слухове за заговори и клики. В непочтената душа на Филип се заражда хитър план…

Дьо Краон понечи отново да стане, но дьо Моле протегна ръка и го спря решително.

— В самия орден на тамплиерите — поде Корбет — има действително много нередности. В него съществува и поквара, но той се намира под защитата на Светия отец в Авиньон. Всеки, който тръгне срещу тамплиерите, тръгва срещу папата, а Филип не може да си позволи това. Затова изчаква и най-сетне избира своя човек: тамплиер, който ще стори на своя орден онова, което Юда е сторил на Христос: предателство чрез целувка.

Тамплиерите се раздвижиха. Корбет се запита колко ли от тях поне са помисляли да изберат пътя, извървян от убиеца. Само дьо Моле остана невъзмутим, поставил ръка пред устата си, и наблюдаваше Корбет с поглед на котка, която се готви да се хвърли върху плячката си.

— Избран е нов Велик магистър на ордена. — Корбет се облегна на масата. — Той провежда велико събрание на ордена в Париж. Желае орденът да се обнови и шумно прокламира намерението си да постигне напредък във всичките провинции. Англия ще бъде първа. Той напуска Париж, слиза в Дувър и отпътува за Лондон, но преди да напусне Франция, скандалът избухва. Един тамплиерски сержант, глупав и лекомислен, бива заловен по подозрение, че се е опитал да убие Филип Френски. Понеже е отстъпник и вероятно се занимава с окултизъм, тамплиерът бива предаден на Инквизицията. Предполагам — усмихна се леко Корбет, — че ако бъда хвърлен в тъмниците на Лувъра и оставен на изтънчените мъчения на Инквизицията, ще бъда готов да се закълна, че черното е бяло, а бялото черно. Да ме прости Господ, но може дори да се отрека от вярата и семейството си, въпреки че мълком ще се проклинам като страхливец. За този сержант е било по-лесно — изпълнен с омраза и негодувание, той е отговорил с готовност на въпросите на Инквизитора, осъждайки себе си и ордена, на който някога е служел.

Бранкиър се наведе напред.

— Да не би да казваш, че сержантът не е извършвал никакво покушение?

— Той не е никакъв убиец — отвърна Корбет, — а просто изкупителна жертва. Филип не е бил нападан в Булонския лес, нито пък е минавал по Големия мост: това е съчинено единствено с цел да повярваме, че съществува някакъв зловещ заговор. Няма никакъв „Стрелец“ — продължи той, — нито пък тайни клики и заговори сред тамплиерите; само повсеместен ропот срещу тях, който подлият Юда е решил да използва.

Той погледна към дьо Краон, който грабна перото от ръката на своя писар.

— В Англия — продължи Корбет, — започва истинското развитие на заговора. Крал Едуард някога се е бил в Светите земи. Асасините са извършили покушение над него. Подобни неща не се забравят лесно и естествено, когато намират забитото във вратите на „Сейнт Пол“ предупреждение на сектата, Едуард не го оставя без внимание. Тази новина смразява кръвта му. Той идва в Йорк, за да свика велик съвет. Среща се с благородния пратеник дьо Краон, за да уговори условията за женитбата. Нашият крал също е разорен, затова търси заем от ордена на тамплиерите.

— Ами предупреждението в Лондон? — извика Бранкиър.

— О, то е било поставено от един от вас. Юдата, станал таен агент на Филип Френски.

— Това са глупости! — каза троснато дьо Краон. — Глупави спекулации…

— Почакайте малко — отговори Корбет. — Докато е бил в Лондон, предателят не само е успял да постави предупреждението на вратите на „Сейнт Пол“, но и е посетил някои лондонски търговци, за да купи големи количества селитра, сяра и други вещества. Този тамплиер някога е служил в Светите земи и е научил тайната на странния огън, който гори така буйно, че и вода не го гаси. Когато се смеси с други вещества и до него се доближи открит пламък, той изглежда, сякаш пламъци са изригнали от ада.

— Чувал съм за него — рече Симс. Той постави невестулката си върху масата, погали я зад ушите и поднесе към муцунката й парче сушено месо. Здравото му око проблясваше. — Всички сме чували за него! — възкликна той. — Византийците са го използвали, за да изгорят една голяма мюсюлманска флота.

— Да, не е никаква тайна — намеси се дьо Моле. — В някои книги този огън е описан. Не анализираше ли и вашият францискански учен Бейкън подобни мистерии?

— Убиецът със сигурност е знаел това — отговори Корбет. — И едва ли е срещнал някакви трудности. Библиотеките и в Париж, и в Лондон се посещават от учени от всички ъгълчета на Божия свят. Самият огън се прави лесно, след като научиш какво трябва да купиш и как да го използваш. — Корбет вече не отместваше поглед от дьо Моле. — Ето че убиецът пристига в Йорк. Той смесва съставките и експериментира с тях тук, в горите до Фрамлингъм, далече от любопитни очи. Въпреки това плъзват слухове. Някои хора са видели да избухва адски огън. Затова една нощ той напуска имението и тръгва по пустия път към Ботъм Бар. На едно място спира, спъва коня си и отново експериментира със странния огън, за да се усъвършенства в употребата му. Същевременно, понеже е отличен стрелец, тренира и с арбалета, като пуска огнени стрели към дърветата; дори и в тъмното нито веднъж не пропуска целта. И така, всичко трябвало да бъде наред. Същата вечер обаче един продавач на реликви, Улфстън от Бевърли, вероятно подпийнал, е напуснал Йорк, за да продава евтината си стока из околните села. Любопитен и вечно жаден за нови истории, той видял огъня и бутнал коня си да се отклони от пътя. Убиецът не можел да позволи това — Улфстън щял да запомни и лицето, и коня му. Затова извадил големия си двуръчен меч и замахнал така силно, че разсякъл горкия човечец на две половини.