Пол Дохърти - Огньовете на сатаната

— Добре си ни дошъл, Роджър — каза Корбет, като направи усилие да не трепне от болка.

Помощник-шерифът се отпусна и по грозното му лице се разля топла усмивка.

— Всъщност аз съм човекът, който прибира крадците — заяви наперено той. — Познавам всички престъпници в града и те ме познават. Нещо като добрия пастир, само че наобратно: където и да отидат, аз ги следвам.

Корбет му махна с ръка да седне и предупреди с поглед Ранулф да си мълчи. Клавърли огледа първо Малтоут, който както обикновено стоеше със зяпнала уста, сетне Ранулф.

— Залагам провизии за един месец, че си виждал затвор отвътре, момко. Мога да надуша престъпника дори в тъпкана с народ стая.

— Да, бил съм в Нюгейт — отвърна рязко Ранулф. — Вилнял съм с побойници, мошеници, крадци, все почтени хора. Но кажи ми, Клавърли, ти по рождение ли си такъв неучтив? Или това върви с поста, който заемаш?

Неочаквано Клавърли се наведе напред, протегна ръце и на лицето му отново цъфна онази дружелюбна усмивка. Ранулф му стисна ръцете.

— Не исках да те засегна. И аз съм бил там — отбеляза Клавърли. Все пак от бившите бракониери стават най-добрите пазачи на дивеч. А сега, сър Хю, казано ми е да ти помагам и аз именно това смятам да правя. Ще бъда откровен: ако ти ударя едно рамо, ще споменеш ли името ми пред краля?

Корбет се ухили, развеселен от грубоватата прямота на този напорист дребосък.

— Няма да те забравя, мастър Клавърли.

— Добре — отговори помощник-шерифът. — Първо, намерихме останките, полуразложената долна част от трупа на онзи мъж. Нали си спомняте, водачът на двете добродетелни сестри, Търстън, я е зърнал, когато конят профучал покрай тях. Някои от нашите млади търговци отишли на лов и кучетата им го изровили.

— А конят?

— Изчезнал е яко дим.

— Нещо друго? — попита Корбет.

— Ами стрелецът-тамплиер: отговарях за обесването му на улицата. Турих го в една хубава желязна клетка. С табела, която гласеше, че такава е съдбата на предателите и кралеубийците.

— И?

— Ами тая сутрин табелата беше махната. Намерихме това, закачено с парче тел за клетката.

Клавърли му подаде парче пергамент.

— О, Боже! — изстена Корбет, когато го прочете.

„Знай, че каквото заграбиш, ще се изплъзне от ръцете ти и ще се върне при нас.

Знай, че идваме и изчезваме, преди да си усетил, и никак не ще ни попречиш.

Знай, че си ни в ръцете и не ще те пуснем, докато не си разчистим сметките.“

Корбет вдигна пергамента.

— Изреченията са дадени в друг ред, но това е предупреждението на мохамеданите-убийци.

— Но тамплиерите не биха могли да направят това — възкликна Ранулф. — Кралят е издал заповед да не напускат пределите на Фрамлингъм.

— Но и те като всички могат да изкачват стени — отбеляза Малтоут.

— Съмнявам се — намеси се Корбет. — Заповедта е разпространена и в града. Никой тамплиер няма да бъде допуснат да влезе в Йорк.

— Може да е бил преоблечен — прибави Малтоут.

Клавърли сви рамене.

— Стражата на градските порти е удвоена. Спират и претърсват всички непознати, но предполагам, че и това е възможно.

— Убиецът може да е в Йорк — отговори Корбет и им описа видения от готвача маскиран конник.

Клавърли се почеса по брадичката.

— Убиец, който да се крие някъде по пътя за Ботъм Бар? — Сетне направи гримаса. — Не съм чул нищо подобно. Както и да е — рече помощник-шерифът и посочи с глава, — какво става тук? Слуги не се мяркат никъде, видях само тамплиери и оръженосци.

— Всички избягаха — отвърна Корбет. — Снощи тук имаше смъртен случай.

Но млъкна, защото на вратата се почука. Влезе Легрейв.

— Сър Хю, събрахме се в трапезарията. Великият магистър… — Той спря и изгледа Клавърли. — Вашият посетител от краля?

— Да — отговори Корбет. — Ранулф, ти остани тук, за да разкажеш на госта ни какво знаем. Сър Ралф, идвам с вас.

Корбет тръгна след тамплиера. Двамата излязоха от отделението за гости, прекосиха двора и влязоха в трапезарията. Дьо Моле седеше начело на масата, а останалите — от двете му страни. Великият магистър направи знак на Корбет да се настани на другия край, точно срещу него. Сетне забеляза кожената торба с принадлежности за писане, която секретарят постави на масата заедно с пергамент, перо и мастилница.

— Сър Хю, това е неофициален разговор.

Корбет кимна в знак на съгласие.

— Ще ни разпитваш от името на краля. Затова се надявам, че няма да възразиш, ако и ние записваме казаното. Сър Ричард Бранкиър ще бъде нашият писар.