Пол Дохърти - Огньовете на сатаната

— Само от суеверието, разбира се — отвърна троснато дьо Моле. Сетне сви рамене. — Има тамплиери, които не могат да се примирят със случилото се в Акр и другаде, както и английски барони, които не желаят мир с Франция.

— Затова ли отстъпихте така бързо пред искането на краля да му дадете пари? — попита Корбет. — Може би се опитвате да купите неговата закрила?

Усети, че този път е уличил болното им място. Не последваха нито гневни избухвания, нито неодобрителни викове.

Дьо Моле се усмихна немощно.

— Сър Хю — отвърна той. — Тамплиерите са рицари-монаси. Всички тук сме Христови воини. Постъпили сме в този орден с една-едничка цел: да защитаваме Йерусалим и Светите земи. Да пазим Христовите владения от неверниците. А я ни вижте сега… Търговци, банкери, фермери. Разбира се, ние чуваме надигащата се вълна от протести. Наричат ни ленивци, които си пилеят времето! Но какво можем да направим? Мъже като Гуидо Ревъркийн, Мърстън, мен; всеки рицар в тази зала е готов да даде живота си пред стените на Йерусалим, да пролее кръвта си, за да могат хора като теб да коленичат и целуват земята пред Божия гроб. Наша политика е — прибави бавно той, — да търсим високопоставени приятели, били те Филип Френски или Едуард Английски.

— Ние сме верни поданици на краля — додаде Легрейв и лицето му доби още по-момчешки вид.

— Тогава го докажете — отговори Корбет. — Къде бяхте всичките днес между два и десет часа, когато станаха покушенията над краля и мен?

— Защо само ние? — сопна му се Бадълсмиър. — Да не сме единствените тамплиери?

— Нападението над Филип е станало, докато сте били във Франция. Мърстън е от имението Фрамлингъм. Той е носел кесия със сребро в твърде голямо за обикновен сержант количество. И най-вече смятам, че убийството по пътя към Ботъм Бар е извършено от рицар. Единствените хора, които знаеха по кои улици ще мине днес кралят на път за двореца на архиепископа, бяхме аз, Джон дьо Варен и вие.

— Глупости! — възкликна Бадълсмиър.

Корбет поклати глава.

— Не, мастър, този маршрут бе споменат единствено вчера в манастира, във ваше присъствие. Нарочно уредих нещата така, че кралят да може да избере между четири или дори пет маршрута в града. Решението да се мине по „Тринити“ беше взето, точно преди кралят да се срещне с вас. Беше съобщено публично, малко преди кралят да влезе в Йорк, а Мърстън е бил в онзи хан още предната вечер.

Сега тамплиерите добиха уплашен вид. Бадълсмиър размърда крака, Бранкиър попипа устните си, Легрейв гледаше втрещено, а Симс седеше с наведена глава, галеше невестулката и й шепнеше нещо.

— Ако това, което казваш, е истина — отбеляза дьо Моле, — значи предателят трябва да е в тази стая.

— Забравяш нещо, сър Хю — каза Бранкиър и посочи трупа под савана. — Гуидо Ревъркийн беше убит тази сутрин преди зазоряване. Признавам, трябва да има връзка между убийствата на непознатия на пътя за Ботъм Бар, на Мърстън и мистериозната смърт на Гуидо Ревъркийн. Ала не можете да докажете, че някой от присъстващите е бил на пътя за Ботъм Бар или с Мърстън. Ние пък от своя страна сме в състояние да докажем, че когато сър Гуидо Ревъркийн е загинал, сме се намирали в „Сейнт Ленард“. — Той видя изненадата, която се изписа по лицето на Корбет. — Не знаеше ли това, писарю? Останахме да преспим там. Върнахме се малко преди вас и чак тогава научихме за разигралата се трагедия.

— И преди да си попитал — вметна дьо Моле, — тази сутрин бяхме в града. Имахме работа с нашите банкери.

— Заедно ли? — попита Корбет, като се опитваше да прикрие объркването си.

Дьо Моле сви рамене.

— Не, разбира се. Легрейв дойде с мен, а колегите ми се разпръснаха в различни посоки. Имаше да се върши работа.

— Значи всеки един от вас — попита Корбет — е могъл да бъде с Мърстън? Може и да е написал онова съобщение или да е изстрелял стрелата към мен?

— Сър Хю — почти изкрещя дьо Моле, за да надвика останалите, — нямаш доказателства за тези твърдения!

— Аз се върнах тук малко след пладне — рече Бранкиър — и говорих с брат Одо, нашия библиотекар.

— А останалите? — попита Корбет.

Отговорите бяха различни; очевидно всички тамплиери се бяха върнали във Фрамлингъм малко преди пристигането на Корбет.

— Чухме за смъртта на Гуидо — обясни Бранкиър. — Загадката ни обезпокои. Затова заключихме портите, удвоихме стражата и се събрахме на съвещание.

— Може и да сте невинни — отговори Корбет, — но заповедта на краля е никой тамплиер да не напуска пределите на Фрамлингъм, преди тази загадка да се разреши. И, никой от вас не бива да влиза в Йорк.