Пол Дохърти - Огньовете на сатаната

Дьо Моле се облегна назад и Корбет видя как непорочното му, аскетично лице добива пепелявосив цвят. Тъмните кръгове под очите му издаваха тревоги. „Все пак знаеш, нали,“ помисли си Корбет, „че тук има нещо гнило? Язва в твоя орден, която бере.“

Дьо Моле вдиша дълбоко.

— Мърстън беше един от моите хора — обясни той. — Член на моята свита. Гасконец е по рождение и е от френското крило на ордена.

— Защо би се опитал да убие нашия крал? — попита Корбет.

Дьо Моле почука с пръст по слепоочието си.

— Мърстън служи в Светите земи. Тамошната жега може да свари мозъка на човека. Беше добър сержант, но умът му бе малко размътен.

— Същото може да се каже за мнозина в Йорк, но те не правят опити за държавна измяна и кралеубийство.

— В нашия орден има хора — обади се Легрейв, — които твърдят, че липсата на подкрепа от страна на западните владетели е струвала на християнския свят загубата на Акр. В Акр орденът загуби много добри рицари, без да споменаваме съкровищата и положението ни в Светите земи. Ако Акр бе подпомогнат… — Легрейв смръщи чело. — Ако Едуард Английски беше направил повече — продължи той, — може би тази трагедия никога нямаше да се случи.

— Но това беше преди дванадесет години! — възкликна Корбет.

— Някои рани никога не зарастват — сопна се Бадълсмиър. — Други заздравяват бързо. Мърстън беше един от онези, които се чувстваха предадени.

— Следователно — додаде Корбет — има и други, нали? С него е имало още един човек.

— Какви доказателства имаш за това? — възрази Симс.

— Просто не вярвам, че огън унищожава всеки бъдещ убиец, дори набелязаната му жертва да е крал.

— Но нямаш доказателства — рече Легрейв.

— Не, нямам. Но мога да докажа, че днес, докато минавах през Йорк, и аз получих предупреждението на асасините. С бележка, пъхната в ръката ми. Някой я беше написал, а след това платил на едно просяче да ми я донесе. Малко по-късно — продължи Корбет, — една стрела прелетя на косъм от главата ми. Не ми се е сторило, имам всички доказателства, които са ми необходими. — И вдигна ръката си с кралския пръстен.

— Виждам го — каза тихо дьо Моле. — В момента от името на краля ли действаш?

— Да не си губим времето с празни приказки — поде пак Корбет. — Преди няколко дни на пътя за Йорк, недалеч от Ботъм Бар, е извършено зловещо убийство. Тялото на един човек е било разсечено на две и горната половина е изгорена. Само добре обучен рицар с двуръчен меч би могъл да нанесе такъв удар. — Той погледна дьо Моле. — Всички вие пристигнахте от Франция съвсем наскоро, монсеньор.

Дьо Моле кимна и прокара пръсти през брадата си.

— Трябваше да присъстваме на големия съвет там — обясни Бадълсмиър.

— Да, и скоро след това един сержант-тамплиер извърши покушение над Филип Френски — подметна Корбет.

— Слухове — каза подигравателно Бранкиър. — Отново празни приказки, кралски секретарю.

— Съвсем скоро ще чуете истината — отвърна Корбет. — Имаме вести от Франция. Сержантът-тамплиер е бил заловен и предаден на Инквизицията. Направил е признание, че участва в заговор, организиран от високопоставени рицари от вашия орден, които се занимават с черна магия и водят тайна война срещу богопомазаните владетели.

Думите му предизвикаха страхотна врява. Легрейв и Симс скочиха на крака. Последният все още галеше любимата си невестулка и то с толкова любов, че на Корбет му мина през ума дали животното не е неговият зъл дух 5 5 Според средновековните поверия вещиците съжителстват със зли духове, приели формата на някакво животно — най-често котка, куче, прилеп, сова или паяк — (Бел.ред.) , но бързо отхвърли мисълта като непочтена и суеверна.

Ричард Бранкиър покри лицето си с ръце и погледна Корбет през пръсти с такава омраза, че секретарят съжали, задето не е взел със себе си Ранулф и Малтоут. Старият Бадълсмиър само седеше и клатеше глава. Едва когато дьо Моле тропна с високия си ботуш по пода и кресна всички да запазят тишина, рицарите млъкнаха.

— Чухме за това покушение — съобщи той. — Рано или късно от парижката ложа на ордена ще ни съобщят истината по този въпрос, макар че пратеникът на Филип Френски никога не би излъгал. Какво още знаещ, сър Хю?

— Френският тамплиер е признал, че членовете на този заговор се оглавяват от ваш високопоставен служител, който нарича себе си Стрелеца. — Корбет се обърна и посочи с пръст дьо Моле. — Ти, отче, знаеш, че нещо не е наред. Изписано е на лицето ти. Именно затова войниците ви охраняват имението и по коридорите отвън стоят тежковъоръжени мъже. От какво се страхувате?