Пол Дохърти - Смъртта на магьосника

Описаните в този роман разбойници са точно отражение на онези бедни мъже и жени, които е трябвало да се крият от кралското правосъдие и да изживеят живота си дълбоко в английските гори. Те не са приличали на Робин Худ и неговите весели момци, били са отчаяни хора, обявени извън закона, свободна плячка за всекиго. Основните оръжия на тези разбойници са били арбалетът и камата. Дългият лък тепърва ще се налага по бойните полета на Европа. Едуард I опознава ужасяващите възможности на това мощно оръжие по време на войните, които води в Уелс. Употребата на дългия лък, описана в този роман, е била толкова важно нововъведение във военната тактика за онова време, колкото подводницата, танкът или самолетът в наши дни.

Трудовете на Роджър Бейкън също са отразени достоверно. Цитатите са от творбите му, писани на латински. Той наистина е опознавал тайната наука от мистериозния Маренкур. Никой досега не е успял да обясни откъде Бейкън е натрупал състоянието си и никой не е открил каква е била съдбата на любимия му ученик, „Йоан“. „Книгата на тайните“ би могла да бъде и така нареченият ръкопис „Войнич“, открит от американеца Уилфрид Войнич в една италианска вила близо до Фраскати през 1912 г. Този ръкопис съдържа над двеста, наполовина изрисувани страници, изпълнени с почти неразбираеми писмени знаци. Уилям Нюболд, професор от университета на Пенсилвания, твърди, че това е тайният ръкопис на Роджър Бейкън. Оттогава възникват много спорове около тази находка, която досега никой не е успял да дешифрира. Някои твърдят, че ръкописът е на Бейкън и съдържа предсказанията и откритията му, други твърдо поддържат мнението, че е труд на Джон Дий, окултист и астролог от времето на кралица Елизабет I. Така или иначе, не може да се отрече, че Бейкън е притежавал изследователски ум и че наистина си е представял изобретения като самолета и подводницата, които, разбира се, сега са част от нашата действителност.

Общо наименование на земите, приблизително обхващащи днешните територии на Холандия и Белгия. — Бел.ред.

Fille de joie (фр.) букв. — момиче за удоволствие; куртизанка. — Бел.ред.

Тривиум — през средновековието е един от двата цикъла за обучение, който обхващал предметите граматика, диалектика и реторика. — Бел.ред.

Квадривиум — цикъл на образование през средновековието от четири предмета — музика, аритметика, геометрия и астрономия. Заедно с тривиума съставляват седемте свободни изкуства. — Бел.ред.

Албертус Магнус (1193/1206-1280) — доминикански монах, застъпник на съвместното съществуване и развитие на науката и религията. Той е първият средновековен учен, прилагал философията на Аристотел към християнската теология. Считан е за най-големият немски философ и богослов на Средновековието. — Бел.ред.

Divertissement (фр.) — разнообразие, развлечение — Бел.ред.

Horehound (англ.; бот.) — пчелинок; тук и по-нататък прякорите на разбойниците са имена на диви растения. — Бел.ред.

Milkwort (англ.; бот.) — телчарка. — Бел.ред.

Провинция в Югозападна Белгия. — Бел.ред.

Companhon, farai un vers desconvenent (старофр.). — Приятелю, ще съчиня подходяща песен. — Бел.ред.

Пиер Абелар (1079–1142), френски философ, богослов и поет. Неговото рационалистично мислене („Разбирам, че вярвам!“) породило съпротива в църковните среди, която довела до осъждането му на църковните събори в 1121 и 1140 г. Трагичната любов на поета към Елоиза, завършила с оттеглянето на двамата в манастир, е описана в автобиографичната му книга „Историята на моите бедствия“. Sic et Non („Да и не“) съпоставя противоречиви твърдения на отците на Църквата по основни пунктове от християнската доктрина. — Бел.ред.

Foxglove (англ. бот.) — напръстник — Бел.ред.

Parsley (англ. бот) — магданоз. — Бел.ред.

Pea’s cod (англ. бот.) — грахова шушулка. — Бел.ред.

Henbane (англ. бот.) буника, блен. — Бел.ред.

Pigskin (англ.) — свинска кожа. — Бел.ред.

Veni Creator (лат.). — Ела, Създателю. — Бел.ред.

Flea-wort (англ. бот.) — бълхавче. — Бел.ред.

Skull-cap (англ. бот.) — лимонче, лимонка. — Бел.ред.

Hemlock (англ. бот.) — бучиниш. — Бел.ред.

Au secours! (фр.) — На помощ! — Бел.ред.