Пол Дохърти - Смъртта на магьосника

Корбет и Ранулф се сбогуваха и се върнаха бързо в Корф. Опитаха се да не гледат към редиците трупове, скупчени като мухи, увиснали от бойниците, а препуснаха бързо по моста и влязоха във вътрешния двор, където слугите на сър Едмънд все още разчистваха следите от нападението. Корбет беше погълнат от мислите си, вече твърдо решил как да постъпи. Когато сър Едмънд дойде да ги поздрави, Корбет го поразпита за дьо Краон и разбра, че французинът се цупи в покоите си. Той отведе управителя на място, където дори и Ранулф не можеше да ги чуе, и настойчиво му зашепна нещо. Сър Едмънд се опита да се възпротиви, но Корбет настоя и управителят се съгласи. Ранулф нямаше търпение да открие лейди Констанс, но молбата замря на устните му, щом видя навъсеното лице на Корбет.

— Ранулф, трябваш ми — Корбет пусна кривата си усмивка. — Господ реши да не забавя повече.

Отидоха до покоите, Корбет приготви стаята, като придърпа столове и табуретки пред огъня, който Чансън палеше. Конярят беше проспал по-голямата част от битката и сега трябваше да търпи постоянните заяждания на Ранулф, затова беше повече от доволен да се измъкне до кухните и да донесе ейл, хляб, сирене и резени пушена шунка. Болингбрук се присъедини към тях и Корбет го настани на едно от ниските столчета пред огъня.

— Щеше ми се да дойда с вас, сър Хю — Болингбрук седна и взе малкия поднос, в който Чансън беше сложил храната. — Тук е като замъка на прокълнатите, кажи-речи цялата крепостна стена е окичена с обесени мъже — той захапа парче сирене.

— Скоро ще заминем. — Корбет седна на стола и накваси устните си с ейл. — А какво ще правиш ти после, Уилям?

— О, ще се върна в Лондон. Може да поискам малко отпуск от делата на Съвета. Ще ми намериш ли друг пост, сър Хю?

— Нищо няма да ти намирам! — отвърна Корбет.

Болингбрук изтърва сиренето.

— Сър Хю?

— Молиш ли се за душата му, Уилям? За душата на твоя добър приятел и верен спътник? На твоя боен другар Уолтър Ъфорд?

Ранулф замръзна, дори Чансън, седнал почти направо в огнището, забрави за яденето.

— Ти си предател, Уилям — продължи Корбет, — и аз ще ти докажа защо. Нека първо се върнем към къщата на магистър Тибо в Париж. Добре си спомняш Краля на ключовете, който можел да отвори всяка врата, сандък или ковчеже, нали?

— Сър Хю, нямам представа за какво говориш.

— Разбира се, че имаш, нали си бил там. Краля на ключовете бил ранен, ръката и китката му били пронизани от топки с шипове, кръвта му изтичала, така че накрая се наложило Ъфорд да пререже гърлото му. Спомняш ли си какво е носел Краля на ключовете? Торбичка със странни инструменти, шперцове, хитри приспособления за отваряне на ключалки и разбиване на закопчалки. Какво стана с тях?

Лицето на Болингбрук пребеля, гръдният му кош започна бързо да се повдига и спада, а в очите му се изписа паника.

— Останаха там.

Той понечи да стане. Седналият до него Ранулф сложи ръка на рамото му и го принуди да седне отново.

— Ти си ги взел — продължи Корбет. — Прибрал си ги. Че кой ще забележи? Краля на ключовете е бил мъртъв, Ъфорд — обзет от ужас. Използвал си тези ключове два пъти — първия, когато уби Кротоа и втория, когато уби Вервен.

— Аз бях с вас, когато Вервен умря.

— Разбира се, че беше — съгласи се Корбет. — Но си дал ключовете на дьо Краон, така че той или оръженосецът му да се промъкнат по стълбите на кулата. Както се казва в Евангелието на Йоана: „В началото бе Словото“ — Корбет отпи от ейла — „И Словото беше у Бога“. Оттам тръгва всичко, Болингбрук, от стремежа към познание, който дьо Краон и зловещият му господар са използвали, за да вкарат нашия крал в клопката. Филип Френски се надува като пуяк: щракнал е капана около Едуард Английски с Парижкия договор, Уелският принц ще се венчае за Изабела, единствената дъщеря на Филип. Но има лъжица катран в меда: аз и моите шпиони във Франция и другаде. Филип иска да ни премахне от пътя си. Знае за тайните писания на брат Роджър, но знае също така, че те никога няма да бъдат разгадани, независимо от твърденията на магистър Тибо. Филип Френски внимателно следи Едуард Английски, както е правил през последните двадесет години. Английската хазна е празна, Едуард воюва в Шотландия и трябва да отбранява херцогство Гаскония. По-рано тази година тлъстичкият дребосък Сансон подлъгва Едуард да изучава ръкописите на брат Роджър чрез тайно писмо, адресирано лично до краля. Може и да не е бил Сансон, а самият Филип, за да изостри апетита му. Както и да е, Едуард обича мистериите и се заинтригува особено, когато научава, че и Филип Френски изучава същите ръкописи. Съперничеството между Едуард и Филип е легендарно.