Пол Дохърти - Смъртта на магьосника

— Но защо? — застанал зад Корбет, Чансън слушаше обвиненията срещу писаря, към когото се беше привързал и на когото дори се възхищаваше.

— Защо ли, Чансън? Е, сега стигаме до същинската част. Не става дума за писанията на брат Роджър, а за нещо много по-сериозно. Secretus Secretorum е написана с тайнопис. Дьо Краон знае, че апетитът на нашия крал е възбуден. Предлага се тази среща — Корбет посочи около себе си, — за да изостри съвсем интереса на нашия крал, а французите настояват тя да се състои в някой замък по южния бряг, далеч от всякакви градове. Корф може и да е непревземаем, но няма построен замък, който да не може да бъде превзет чрез коварство и предателство. Наемат се фламандските пирати, плащат им доста злато и сребро, предлагат им даже възможност за свободно плячкосване навсякъде. Те се появяват в Тесните морета и започват да нападат бреговата ивица западно от тук. Дьо Краон изпраща агенти в Англия: онези кастилци, които се преструваха на търговци на вълна. Те отсядат в Горския хан, други пък се преправят на странстващи търговци, калайджии и други пътници. Не съм съвсем сигурен дали са ги пратили направо в Англия или те са акостирали с пиратите, може даже да са били от самите фламандци. Филип и дьо Краон са изкусни в коварството. Зима е, пътищата опустяват, Корф е заобиколен от гора и така, играта започва. Дьо Краон се прави на света вода ненапита, но онзи огън в подстъпите към гората в нощта на нападението над мен беше сигнал, че всичко е готово. Случайният пожар, който по-късно се разгоря в замъка, е бил отговорът на дьо Краон, че нападението ще протече според плана. Дьо Краон, разбира се, изпраща съобщение до агентите си в странноприемницата, в което им съобщава времето и мястото. Организира също и банкета предната вечер, като се надява да хване гарнизона на Корф неподготвен.

— Ами ако ти не беше заловил мистрес Фейнър? — попита Ранулф.

— Да — съгласи се Корбет, — въпреки злодеянията й, от това все пак излезе нещо добро.

— Но защо? — повтори Чансън.

— О, по много причини. Първо, убеден съм, че дьо Краон и свитата му щяха да избягат, без да падне и косъм от главите им, но какво щеше да стане с нас? Пазителят на тайния печат, смъртният враг на дьо Краон? Кошмарът на неговия господар? Щях да бъда убит заедно с Ранулф-ат-Нюгейт, главен писар на Зеления печат, и Чансън, писар от конюшните. Вероятно сър Едмънд и семейството му щяха да бъдат отвлечени срещу откуп — Корбет щракна с пръсти. — Да, това е, същата съдба щеше да сполети дьо Краон, въпреки че за него щяха да се полагат грижи и по-късно щеше да бъде освободен под някакъв измислен претекст.

Ранулф наблюдаваше внимателно Болингбрук. Беше посещавал кралския съд в Уестминстър и беше виждал как осъждат мъже, заедно с областния съд или чрез наказателен процес. Осъдените винаги се държаха като пияни, неспособни да разберат какво се случва. Същото ставаше сега и с Болингбрук. Той дори не беше докоснал лицето си, след като Корбет го зашлеви, а седеше наполовина обърнат на стола си с леко отворени устни, и само случайното примигване или трепването на мускул показваше, че е буден и слуша.

— Не ставаше дума само за онези убийства, нали? — продължи Корбет. — Но също и за моето унищожение, както и това на Ранулф. В сутринта на нападението аз заключих стаята си. Ти си я отворил. Надявал си се, че пиратите ще превземат Солт Тауър и ще разбият този голям сандък зад мен…

На вратата се почука.

— Влез!

Сър Едмънд пристъпи през прага и подаде на Чансън, който беше отишъл да отвори, малка кожена торба.

— Намерих я, сър Хю, но не в стаята му, а в една пролука нагоре по стълбите. Ключове и всевъзможни инструменти за отваряне на ключалки — сър Едмънд заговори строго. — Сър Хю, какво става тук? Аз самият изпробвах едно от тези приспособления, действа като обикновен ключ.

— Би ли изчакал отвън, сър Едмънд? Извинявам се, ще те осведомя, когато му дойде времето — управителят започна да протестира. — Моля те, сър Едмънд — управителят въздъхна, вдигна рамене и излезе, затръшвайки вратата зад себе си.

— Нападателите търсеха ковчежето на Съвета, нали? — попита Ранулф.

— Да, така е. Можеш ли да си представиш, Ранулф, каква голяма победа би било това за тях? Смъртта на Пазителя на тайния печат и отгоре на всичко шифрите му, онези, които използваме за връзка с шпионите си в чужбина, различните кодове, разнообразието от символи, схемите и ключовете — всичко това да падне в лапите на дьо Краон. Какво изключително постижение! Тайните дела на английския Съвет ще бъдат провалени за месеци, че и за години напред. Дьо Краон ще получи достъп до всеки агент и шпионин от Марсилия до земите отвъд Рейн. Той е знаел, че ще ги взема с мен, но не на среща във Франция, а някъде в Англия. Разбира се, Болингбрук е потвърдил това, особено пък щом съм тръгнал на среща, свързана с тайни шифри и кодове. Може и да са разбрали нещичко от разговора ми със Сансон, но това е нищо в сравнение с възможността да оплячкосат стаята ми и да отнемат собствените ни тайни книги и ръкописи. Филип наистина би станал господар на положението. Едуард Английски, вече обвързан с Парижкия договор, ще оголи всичките си тайни. Филип и дьо Краон ще се правят на невинни, публично ще страдат за случилото се, но тайно ще ликуват заради великия си триумф. Нито за миг не е ставало въпрос за тайните на брат Роджър — заключи Корбет, — а всичко е било само продължение на старата игра за надмощие в Европа. Но защо точно ти, Уилям?