Пол Дохърти - Смъртта на магьосника

— Никога! — отвърна отец Матю. — И колкото повече копия се правят, толкова повече неща се прибавят, следователно толкова по-заплетена ще става.

— А богатството на брат Роджър? — попита Ранулф — Той разказва как е похарчил две хиляди лири. Да не е открил философския камък? Да не би да е разкрил тайните на алхимията?

Отец Матю отметна назад глава и се разсмя:

— Имаше скрито богатство — отвърна той и седна, като се подсмиваше.

— Скрито богатство ли? — настоя Ранулф.

Свещеникът направи жест с ръка:

— Върни се обратно в замъка Корф, червенокоси писарю, и погледни през бойниците. Хора живеят на това място още отпреди римско време. Било е кралска резиденция, седалище на властта. Кажи ми какво правят хората в опасни времена? Как защитават богатствата си?

— Заравят ги.

— Това научи брат Роджър от Пиер дьо Маренкур. Как да открива скрити богатства. Говорете с местните хора, сър Хю, хората от Дорсет и Съмърсет. Те ще ви кажат как само с една проста пръчка могат да отгатнат къде има подпочвена вода или потоци. Според брат Роджър Пиер дьо Маренкур открил подобен начин да се намират и скрити съкровища. Не се съмнявай в думите ми, сър Хю, но дори и без такъв начин, кажи ми колко често се намират съкровища из Лондон — злато, сребро, монети от незнайни времена? Това беше източникът на богатството на брат Роджър. Той не беше алчен за пари, виждаше ги само като средство към целта.

— Ти познаваш ли този метод? — попита Ранулф.

Отец Матю поклати глава:

— Подозирам, че е една от тайните, заключени в Secretus Secretorum, която за мен — той разпери ръце — както и за вас, е непробиваема стена.

— И все пак ти си бил любимият ученик на брат Роджър, той те описва като голям учен.

— Но освен това той ме обичаше много, като свой брат. Казваше, че времената не са узрели за такова познание и че ако ми разкрие най-тайните си мисли, това само ще ме постави в смъртна опасност — отец Матю се отпусна на стола и сплете пръсти. — Какво друго да ти кажа?

Корбет се огледа в мрачния неф. Лека мъгла се прокрадваше под вратата и през пролуките на капаците и така вътрешността на църквата заприличваше на зала, обитавана от духове. Олтарът в другия край беше гол и мрачен, а над него висеше просто разпятие.

— Щастлив ли си тук? — попита той.

— Да, сър Хю, щастлив съм. Аз съм родом от тези места. Мисля, че върша нещо полезно. Наистина се грижа за тези хора — той сви устни. — Имам малко заделени парици, имам и книгите си. Идеално място е за учен, който иска да остане скрит и да напредва с изследванията си.

— Ще ти кажа какво ще направя — Корбет стана и избута стола назад. — През пролетта ще те поканя в Лондон и ще те представя на лондонския епископ. Той ми е приятел и ще бъде много щастлив да те ръкоположи за свещеник и да напише необходимите писма в своята канцелария. А относно твоето приятелство с брат Роджър — Корбет закопча наметалото си, — защо не го броим като още една тайна, скрита сред множеството други?

— Имам ли думата ти? — попита отец Матю. Облекчението беше изписано на лицето му.

— Имаш думата ми, отче.

— Тогава ще ти кажа нещо — свещеникът се изправи. — Ти имаш хубав глас, писарю, но и добро сърце. Когато бях в замъка, много се разтревожих. Срещнах един човек, за когото помислих, че може да ме разпознае.

— Един от французите ли? Дьо Краон?

— Не, онзи, който се перчи като весело врабче. Мосю Пиер Сансон. Но, слава Богу, минаха много години, откакто той говори за последно с мен. Преди около дванадесет години — продължи свещеникът, — Пиер Сансон беше член на френската делегация, дошла в Оксфорд. Бяха отседнали в кралския дворец в Уудсток. Може би си спомняш случая? Женитбата на кралската дъщеря Маргарет с херцога на Брабант? Разбира се, учени пристигат тук постоянно. Сансон твърдеше, че дълбоко се интересува от трудовете на брат Роджър и дойде да го пита за тайните му. Господарят ми беше стар и немощен. Никога не е имал особено благ нрав — добави той бързо — и се отнесе много грубо със Сансон. Когато французинът го попита за тайните му, брат Роджър отвърна, че ги е скрил в някакъв документ и е направил копия от него, и че ако светът разкрие тези тайни, тогава нека се възползва от тях, но не му се вярва това да стане — отец Матю бързо се прекръсти. — Това, което искам да кажа, сър Хю, е че французите са знаели от самото начало, че Secretus Secretorum никога няма да може да бъде разчетена.

Корбет протегна ръка и свещеникът топло я стисна.

— Ще се видим напролет, отче. Ще изпратя ескорт да те придружи.