Пол Дохърти - Смъртта на магьосника

— Как избягахте?

— Дълга история — отец Матю се усмихна. Корбет забеляза колко чисти и равни са зъбите му и че парцаливите черни ръкавици не могат да скрият изящните му дълги пръсти. — Пиратите си тръгваха, нетърпеливи да вършат нови злини. Аз просто избягах в църквата и залостих вратата. Благодаря на Бога, че успях, защото, ако не го бях сторил, съм сигурен, че щяха да прережат както моето гърло, така гърлата на останалите хора, които бяха довели.

— А къде са те сега? — попита Ранулф.

— О, разотидоха се по къщите си. Дадох им каквото можах — отец Матю понечи да се обърне.

— Йоане?

Отец Матю се завъртя и ако не държеше толкова здраво съда за светената вода, щеше да я изтърве. Той зяпна срещу Корбет.

— Аз, аз не…

— Ти не си свещеник — каза тихо Корбет. — Ти си учен, който се преструва на свещеник. Истинското ти име е Йоан. Преди много години, в един друг свят, ти си бил ученик, близък приятел и личен вестоносец на францисканския монах Роджър Бейкън, учен от Оксфорд и Париж.

— Аз, аз не знам… — Отец Матю бе така пребледнял, че Корбет се втурна по стълбите и го подхвана за рамото.

— Мисля, че е най-добре да влезеш в църквата, където си се крил толкова време.

Свещеникът не се възпротиви и Корбет го поведе в тъмния неф, в който все още си личаха следите от пребиваването на пиратите. Столчета и пейки бяха преобърнати, до кръщелния купел имаше купчина тор. Подът беше зацапан, два очукани съда лежаха точно под еркерния прозорец и улавяха слабата светлина, проникваща през него.

Ранулф дръпна назад качулката си и разсеяно се прекръсти. Изявлението на Корбет го свари неподготвен. Беше му трудно да приеме, че един прочут оксфордски учен ще се крие в такава бедняшка църква. Да, старият господар Кисела физиономия си имаше своите тайни, па ако ще кралят да не разрешава на дясната си ръка да знае какво прави лявата. Корбет беше още по-потаен. Свещеникът не беше на себе си, трепереше толкова силно, че Ранулф трябваше да изтръгне светената вода от ръцете му и да го накара да седне на малкия стол с висока облегалка под прозореца. Корбет приседна на ниско столче срещу него.

— Искаш ли малко вино, отче? Ще те наричам „отче“, макар да не си свещеник. О, знам, че се опитваш да бъдеш, но държиш кръста по неправилен начин. От време на време забравяш задълженията си, както например не се сети да дадеш последно причастие на онова бедно девойче, намерено отвън на пътеката.

— Нямам представа за какво говориш.

— О, всичко разбираш — продължи с равен глас Корбет — Можем да отидем отсреща до къщата, където рано или късно ще открия скривалището ти. Чудя се какво ли ще съдържа? Астролабия, записки по висша математика, компас, небесна карта, морски карти, вероятно една-две книги и съд с онзи възпламенителен прах, който кралят използва да обстрелва с оръдия крепостните стени? — той замълча. — Че защо иначе един беден енорийски свещеник ще има такава скъпа медна купа и ще я използва толкова много, че да се напласти с черен прах? И все пак ти знаеш всичко, което има да се знае за ignis mirabilis 24 24 Ignis mirabilis (лат.) — вълшебен огън. — Бел.ред. на брат Роджър, нали? Чел си формулата, знаеш как се смесва — Корбет се засмя. — Не си извършил никакво престъпление, отец Матю, освен едно, предполагам. Ще представиш писма от някой епископ, които удостоверяват, че си свещеник, но пък аз съм кралски писар и мога да открия дори и най-добрите фалшификати. Не ти е било особено трудно, нали, да купиш най-хубав пергамент, перо, бучка восък и да подправиш печата? Че колко хора могат да прочетат такъв документ? Пък и кой го е грижа наистина? Все пак — той направи жест с ръка, — „Сейнт Питър ин дъ Ууд“ до замъка Корф не е най-богатият църковен имот. Какъв е десятъкът и годишният му приход, отче? Оскъдно подаяние, нали?

— Жив ще ме изгорят! — отец Матю надигна глава — Знаеш това, сър Хю. Ще оплячкосат къщата ми и ще вземат златото и среброто, което скрих. Ще изгорят книгите ми, както постъпиха с книгите на брат Роджър. И за какво? Защото съм учен? Защото искам да изучавам непознатото? Какво зло съм сторил? Истина е — кимна той, без да забелязва стичащите се по бузите му сълзи, — нямам силата да превърна хляба и виното в тялото и кръвта Христова. Нямам власт да освобождавам хората от греховете им, но ако има Бог, то той трябва да е състрадателен. Той ще разбере.

Корбет слушаше как бившият учен се изповядва. Бил роден недалеч от Илчестър, отрано останал сирак и отпътувал за Оксфорд, където брат Роджър го приел сърдечно. Обясни как монахът му дал най-доброто образование по тривиума и квадривиума, по математика, логика, астрономия и Светото писание, и го научил на различни чужди езици.