Пол Дохърти - Смъртта на магьосника

— Видях достатъчно — прошепна Корбет. — Сър Едмънд, искам отново да помоля да се погрижиш никой да не напуска замъка.

— Къде отиваш? — попита управителят.

Корбет се засмя:

— Трябва да поговоря със свещеник.

Корбет изпита облекчение, когато остави замъка зад гърба си. Групата за екзекуции обикаляше крепостните стени и когато той погледна назад, можа да види висящите черни фигурки — някои неподвижни, други ритащи в предсмъртен гърч. Извърна се и прошепна молитва, потупа коня по шията, после придърпа края на плаща си, за да прикрие носа и устата си от щипещия мразовит вятър. Беше отпуснал поводите на коня, за да му позволи сам да избира пътя си по заледената пътека. Зад него, приведен на коня, яздеше Ранулф, потънал в мълчание. Корбет знаеше причината за това. Преди много години той беше спасил Ранулф от обесване и гледката на подобни екзекуции винаги му навяваше мъчителни спомени.

Снегът се беше превърнал в лед и от двете страни на пътеката Корбет съзираше следи от скорошното нападение — петна от кръв, строшена сопа, катарама или къс от дреха. Спря, когато Ранулф приближи коня си до туфа прещип — там лежеше още един труп. Беше пират, уродливо проснат в смъртта си — с едната си ръка сякаш посягаше да сграбчи дългата стрела, забита надълбоко в гърба му. Навлязоха между дърветата. И тук имаше следи от кървавото преследване: един труп, незабелязан от хората на сър Едмънд, лежеше полускрит в снега, видяха и още много кървави петна.

Когато стигнаха до странноприемницата, дворът беше празен. Корбет слезе от коня, нареди на Ранулф да чака и влезе в кръчмата. Посрещна го главният коняр, който му каза, че сър Едмънд е оставил хана временно на неговите грижи:

— Все още търсим тези, които избягаха оттук — тъжните му очи се взираха в Корбет. — Млади момчета и прислужнички, потърсили убежище в мразовитата гора. Ходихме там и видяхме ужасни неща. Трупове с гърла, прерязани от ухо до ухо, странстващи търговци и пътници, все бедни чада Божии, които само са искали да се постоплят.

— Кастилците ли са били? — попита Корбет.

— Сър, ние ги мислехме за такива, за каквито се представяха. Излизаха от време на време, аз все си мислех, че ходят до замъка. После дойдоха другите — съвсем безшумно, по залез-слънце, страховити мъже бяха, сър. Наблюдаваха внимателно пътя. Насилваха по ужасен начин някои от прислужничките.

— Е, сега или са мъртви — отвърна Корбет, — или скоро ще се изправят пред кралското правосъдие.

Той нареди на коняря да следи да не би оцелелите пирати да се крият сред дърветата.

— Така ли ще свърши всичко? — попита Ранулф, когато Корбет възседна отново коня си. — С телата, увиснали от стената? Кой, сър Хю, ще отговаря за зловещите убийства в замъка? Твоят добър приятел Луи…

Корбет вдигна ръка:

— Уморих се, Ранулф, от тайни книги и скрити шифри, от коварството на дьо Краон и желанието му да пролее кръвта ми. Имаме още работа за вършене — той се усмихна. — Трябва да се видим със свещеника. Винаги помни — Бог забавя, но не забравя.

Пътеката към църквата, както и самият църковен двор свидетелстваха за скорошната битка. Някои от кръстовете и надгробните плочи бяха съборени, купчина кървави парцали бяха струпани до стената на гробището. Отец Матю стоеше на стъпалата пред църквата и ръсеше вода на всички страни.

— Освещавам наново мястото — обясни той, докато Корбет и Ранулф слизаха от конете. — Е — той вдигна съда за светена вода и ръсилото, — това е най-малкото, което мога да направя — той поръси малко вода по посока на Корбет. — Сър Едмънд ми каза за мистрес Фейнър. Добре си се справил, писарю, макар да се откри още един дявол сред нашите — отец Матю въздъхна. — Господ да се смили над горката жена.

Корбет се вгледа в този състрадателен свещеник със загрубяло селско лице, сега небръснато, със зачервени очи, и осъзна колко проницателен човек има пред себе си. Само някой случаен поглед, някое движение на устните доказваха старата поговорка, че тихите води са най-дълбоки. Корбет стъпи на най-долното стъпало към входа на църквата.

— Дойдох да ти благодаря, отче — внезапно той се засмя. — И да те поздравя за бързото възстановяване. Когато последния път дойдох тук, ти ни предупреди, нали? Беше усетил миризмата на готвено, както и аз. И кой беден свещеник ще захвърли здрава медна купа на боклука до страничната врата?

— Надявах се да я видиш — отец Матю наведе глава. — Бог ми е свидетел, сър Хю, нямах избор. Бяха във всяка стая на къщата и държаха заложниците в църквата, бяха свирепи като дяволски изчадия. Мислех, че никога няма да срещна въплъщението на дявола! Адът трябва да е празен, защото всичките му демони са дошли в Корф.