Пол Дохърти - Смъртта на магьосника

— Нищо не знам за това — изхленчи Болингбрук.

— Тъй ли, Уилям? Аз пък мисля, че може да си помогнал на Сансон. Кой знае? Може сам ти да си изпращал съобщения чрез Ъфорд. И тъй, Едуард Английски се гордее, че е учен. Той чете трудовете на брат Роджър и се натъква — или по-скоро му позволяват да се натъкне на голяма тайна: дръзкото твърдение на монаха, че е похарчил две хиляди лири, сериозно състояние, за своите проучвания. Нашият крал започва да се чуди откъде и как може един беден монах от обикновено потекло да има такова богатство? Сигурно има някаква голяма тайна. И така започва търсенето.

Корбет отпи от ейла си и преди Болингбрук да може да го спре, се наведе напред и измъкна камата от ножницата на колана на писаря.

— О, и между другото, Уилям — той потупа Болингбрук по рамото, — в момента хората на управителя проверяват нещата ти. Търсят инструментите на Краля на ключовете и съм сигурен, че ще ги намерят. И така — Корбет прочисти гърлото си — нека се върнем към вашето величество, към краля, комуто и двамата сме се клели във вярност. Той се опитва да скрие препратката на брат Роджър за съкровището, похарчено в стремежа му за знание. Кралят също се тревожи дали неговото копие на Secretus Secretorum е точно. Може би мосю Сансон го е навел на тези мисли? Както и да е, Едуард Английски иска да открадне френското копие, затова ми заповядва да се свържа с нашите писари в Париж да търсят под дърво и камък, докато го намерят. Разбира се, това, което не знаем е, че Уолтър Ъфорд е бил подмамен и хванат в капан, и тук се намесваш ти, Уилям. Ти си учен в Сорбоната, вече си под подозрение като шпионин от Тайния съвет на Англия. Дьо Краон или Сансон се свързват с теб. Заплашиха ли те с ужасите на Монфокон или ти предложиха злато, сребро и добра служба във Франция?

Болингбрук го гледаше безучастно.

— Е, ти по-добре от мен знаеш историята — продължи Корбет. — И така, стигаме до нощта на пиршеството на магистър Тибо. Били сте поканени на целия този маскарад. Магистър Тибо се забавлява с млада куртизанка на име Люсиен. Ти ли я нае? Или беше дьо Краон? Или и двамата? Както и да е, тя има строго нареждане да заглавичква стария глупак и да го убеди да я заведе до съкровищницата си долу, за да види ценния ръкопис, върху който той работи по поръчка на френския крал.

— Но това е невъзможно — заекна Болингбрук. — Магистър Тибо слезе долу случайно. Той не знаеше кога ще бъдем там.

— Това е лъжа — сряза го Корбет. — Предполагам, че когато сте слезли в онази изба, сте минали покрай мосю Сансон и ти си му дал знак. После той се е втурнал по стълбите да се увери, че Люсиен ще спази нейната част от уговорката. Съгласен съм, че сигурно е трябвало известно време, докато дъртият козел се вдигне от леглото, но най-сетне магистър Тибо е слязъл в избата. Умрял е още щом е отворил вратата. Ъфорд му прерязва гърлото, както и гърлото на Люсиен. Уолтър винаги е бил безмилостен. Малко по-късно Краля на ключовете е ранен и после убит, а ти скришом прибираш ключовете му. Най-накрая двамата с Уолтър успявате да избягате — двама добри шпиони, които са осъществили поставената им задача.

— Защо не ни арестуваха на място? — прекъсна го Болингбрук.

— Доста глупав въпрос — отвърна Корбет. — Нали са имали нужда от теб, Уилям, искали са да избягаш — той се спря и протри ръце. — Ти и Уолтър сте направили, каквото би направил всеки шпионин — разделили сте се, но не и преди да се увериш, че именно ти ще вземеш Secretus Secretorum.

— Заровете! — проговори Ранулф. — Имал си фалшиви зарове — и аз така решавам всичко. Сече ти пипето като на мен, Болингбрук, подсигурил си се, че ще спечелиш.

— И все пак, това е било само началото на бедата — продължи Корбет. — Дьо Краон е скроил заговор с много заплетени нишки. Първата част е включвала отстраняването на известни размирници от парижкия университет, учени, които се противопоставят на нечуваните претенции на неговия господар — това е единственото, което обединява Тибо, Дестапл, Кротоа и Вервен. Сансон също е бил един от тях, но това, което колегите му не знаели, било, че е и човек на дьо Краон, верен докрай. По-късно Филип Френски предлага тази среща. Иска замък на южния бряг, на някое самотно място, съгласно следващата част от коварния си план. Едуард Английски захапва стръвта и избира Корф — една непревземаема крепост, не много далеч от рожденото място на брат Роджър. Вероятно срещата щеше да събуди любопитството и интереса на местните жители, особено ако някои от учениците на брат Роджър се крият наблизо. Обаче тази част от плана на Едуард — Корбет смигна бързо на Ранулф, — не даде плод. Общувал ли си с дьо Краон — попита той остро — след нападението на фламандските пирати?