Пол Дохърти - Храмът на смъртта

— Царю — гласът на Антигона беше нежен, но силен, — ти ни обеща да доведеш лекар, а не цяла глутница.

Без да обръща внимание на Пердикъл и останалите, тя спокойно изучаваше Теламон с бавен преценяващ поглед; разглеждаше лицето му, сякаш се опитваше да си го припомни. Александър го представи. Теламон се почувства леко объркан и уплашен — чудеше се дали Антигона наистина се интересува от него или тайно му се подиграва.

Антигона му протегна ръка за целувка и той го направи. Пръстите й бяха дълги, хладни и уханни.

— Изглеждаш уморен. — Антигона хвана дясната му ръка и леко погали китката му с палец. — Познавам те, ти си известен лекар.

Притеснен, Теламон погледна към Александър, който се наслаждаваше изцяло на объркването му.

— Антигона, жрица на Атина — обяви Александър. — Служи на богинята в храма й в Троя. Прекосила е Хелеспонт, за да ме приветства. Това е голяма чест! Довела е и водачи.

— Водачи?

Александър направи рязък жест с ръка.

— По-късно ще ти разкажа. Първо пациентката.

Антигона се отдръпна встрани. Александър побутна Теламон към масата.

— Може би първо ще разкажеш на нашия лекар историята на младата жена.

Теламон погледна към момичето с кукленско лице и празен поглед, което седеше и беззвучно движеше устни. От време на време правеше гримаса и трепваше, сякаш се стряскаше от някакъв невидим враг. Теламон напипа пулса й. Кръвта отекваше начесто в китката й. Погледна очите й — тъмните зеници бяха уголемени, а дишането — повърхностно.

— В транс е — обяви той. — Причинен е от треската.

Теламон погледна Антигона. Тя си играеше с един от тежките пръстени със совата на Атина.

— Коя е тя? Някоя от храмовите послушници?

Александър седна на ръба на масата със скръстени ръце и впери поглед в земята.

— Тя е част от една легенда, Теламоне. Проклятието на Касандра.

— Касандра, която била изнасилена от Аякс след падането на Троя?

— Воинът — съгласи се Александър — пленил Касандра и я обезчестил. Според легендата наследниците му, стоте благородни семейства от Локрида в Тесалия е трябвало да платят обезщетение. Пророчицата Касандра била скъпа на Атина. Стоте семейства трябвало да изпращат по две девици всяка година, за да служат в храма на богинята в Троя.

— Но това е само легенда! — възрази Теламон.

— Беше допреди около пет години. Баща ми Филип искаше да влезе в Троя. Желаеше да умилостиви Атина, затова убеди тесалийските водачи да подновят обичая. Всяка пролет две момичета трябваше да бъдат превеждани през Хелеспонт, сваляни на брега и оставени да стигнат сами до Троя. Или поне, така се предполагаше.

— Аспазия и Селена — бяха първите. — Антигона посочи към придружителките си. — Но никоя от следващите не пристигна. Лично писах на Филип, но той не можеше да ми помогне — западният бряг на Хелеспонт е свърталище на бандити и престъпници. За две девойки те биха получили добри пари на пазарите за роби.

— Това е варварство! — възкликна Теламон.

— Случвало се е и преди — обясни Александър. — Тази година също.

Теламон му хвърли бърз поглед. Лъжеше ли Александър? Той видя, че царят и жрицата се спогледаха с леки съзаклятнически усмивки.

— Но сега ще сложа край на това — въздъхна Александър. — Нямаме вече нужда от жертвоприношения. Тази нещастница е била открита да се скита край руините на Троя.

Теламон огледа главата на момичето, разделяйки гъстата му коса. Напипа отоци, коричка на зарастваща рана. Лицето й беше умело гримирано, за да се прикрият зарастващите драскотини и избеляващите синини. Помоли да приближат лампата.

— Прегледахме я — каза Пердикъл, като се приближи, заедно с другите лекари.

— Тя е обезумяла — изфъфли Клеон.

— Нищо не можем да направим — тихо каза Никиас, — освен да я върнем на семейството й.

Коленичил до момичето, Теламон хвана ръката му, която беше студена и лепкава. Притисна ухо до гърдите й, помоли за тишина и долови ускореното й сърцебиене.

— Аз мога да я излекувам — обяви той.

Леонт се изсмя. Застана до момичето и погледна Теламон така, сякаш той бе виновен за раните й.

— Чудотворец ли си станал, Теламоне? Какво, ще я намажеш с жабешка мас и ще изиграеш някой танц около нея?

— И после ще те накарам да изядеш маста! — отсече Теламон.

Александър избухна в смях и се изправи.

— Няма нищо по-неприятно от лечители, които спорят за лекарство — подразни ги той.

— Аз няма да споря — Теламон стана с почервеняло от гняв лице. — И преди съм виждал хора в такъв транс. Причинява се от силен ужас.