Пол Дохърти - Храмът на смъртта

— Армията се събира в Сестос — продължи тя. — Ти ще отидеш при сина ми.

— Ще или трябва, господарке? Аз съм свободен македонец!

— Никой не е свободен, Теламоне. Всички имаме задължения, бреме и задачи.

Олимпиада се изправи и потри ръце. Слезе от подиума и тръгна към него. Наведе се, вече не като царица, а като майка, която се молеше за сина си.

— Вярвам ти, Теламоне, защото не се интересуваш от пари и слава. Синът ми е заобиколен от предатели, убийци и шпиони.

— Включително и твои?

— Включително и мои.

— Но аз не съм твой шпионин.

— Не, Теламоне. Ти не можеш да бъдеш купен, подкупен или продаден. Чела съм трактата ти върху отровите. Освен това обичаш Александър. Ще го пазиш не защото аз те моля, а защото искаш да го предпазиш.

— Александър ли ме повика?

Олимпиада кимна.

— Чул е всичко за теб. Настоя да се присъединиш към него. Къде другаде можеш да отидеш? — Очите и гласът й станаха умолителни. — Не обичаш македонците! Може би в Атина? Там няма да се зарадват на македонец. Или в персийската империя? Азия, Египет, Северна Африка? Но там има заповеди да те арестуват, персиецът е бил високопоставена личност. Помисли си за възможностите — настояваше тя — да лекуваш, да помагаш.

— А ако не отида?

Олимпиада стана и бавно се върна към трона.

— Не мога нищо да гарантирам, Теламоне. — Тя млъкна и погледна към тежките греди на тавана. — Тук се е обесила съперницата ми Евридика.

— Това заплаха ли е?

— Не, обещание. Ако се присъединиш към сина ми, майка ти, вдовицата на брат ти, която знам, че харесваш и палавото й момче винаги ще бъдат в безопасност. Те ще бъдат мои приятели и аз ще ги защитавам.

— От какво?

Олимпиада разпери ръце.

— От инциденти, от нещастни случаи.

Теламон въздъхна и изтегли една хлабава нишка от наметката си. Трябваше да помоли майка си да я погледне. Страхът беше отминал — заплахата беше ясна. Теламон се изправи и отиде до вратата. Войникът, който стоеше на пост, извади меча си. После го прибра — очевидно Олимпиада му беше направила знак.

— Къде отиваш, Теламоне? Виждаш колко много те обичам! Никой не може да ми обръща гръб.

Теламон се обърна.

— Отивам да си приготвя багажа, господарке. Пътят към Сестос е дълъг.

Олимпиада се усмихна, върна се отново при масата и се разрови между бижутата. Взе кожена торбичка с монети и я хвърли на Теламон, който ловко я хвана.

— Това е за пътуването ти, лекарю!

Теламон я развърза и изсипа златните монети на пода, където те задрънчаха и се затъркаляха.

— Както каза, господарке — той пусна кесията да падне, — нито за пари, нито за слава. Може би в този случай ще приема славата. А златото — посочи той — можеш да задържиш.

Теламон тръгна към вратата. Стражата му отвори.

— Довиждане, Теламоне! — извика Олимпиада. — Предай на сина ми, че майка му го обича.

Изпълнен с гняв, лекарят вече бързаше по сводестия каменен коридор към светлото петно в другия му край.

Младата жена тичаше. Не знаеше накъде или защо. Спря и се вгледа назад по прашния път, обграден от шумолящи дъбови дърветата. Беше сигурна, че Фуриите като разярени орли се канят да я завлекат обратно при ужаса, от който беше избягала. Тя спря и погледна към скъсаната си окървавена рокля; краката й бяха издраскани и кървяха. Ударът по главата сякаш беше променил всичко. Дъбовите дървета се движеха като отражение в течаща вода. Отдалеч долитаха звуци. Тя се препъна, болката в гърба и раменете я пронизваше. Опипа лицето си и примигна, когато докосна драскотините около устата си. „Хубавичка мома“ беше я нарекъл един от моряците. Моряци? Младата жена спря. Поне това си спомняше — пътуването по море, малката рибарска лодка. Седеше там с другите жени и придружителите, които старейшината на селото беше изпратил с тях. Бяха уплашени, но щастливи. Не познаваше другото момиче, но то изглежда знаеше повече. Защо ги бяха взели? Заради някаква отдавнашна история? Младата жена прогледна през просеката между дъбовете. Покритата със сняг планина в далечината Олимп ли беше? Към дома на боговете ли се беше отправила? Тя приклекна на прашния път. Защо беше тук? Заради нещо, свързано с Касандра и обезщетението за някакво ужасно убийство; беше убита жрица и кръвта й крещеше към небесата за отмъщение.