Пол Дохърти - Храмът на смъртта

— Така! — Тя плесна с ръце и се върна на трона си. — Имаш репутация на изключителен лекар, Теламоне. — Тя седна на трона. — Кажи ми, каква е разликата между петнистия и водния бучиниш?

— Те са смъртоносни отрови. Петнистият бучиниш причинява парализа, а водният — конвулсии. И двата вида водят до смърт.

— От наблюдение ли го знаеш?

— Не, от описанието на Платон на смъртта на Сократ. Сложили във виното му петнист бучиниш.

Олимпиада кимна със стиснати устни, сякаш беше учен, който разговаря със своя учител.

— А видя ли трупа?

Теламон си спомни ужасния погребален дом — бялата, отпусната плът на стареца, проснат гол като парче месо върху масата. Олимпиада се обърна към войника, който стоеше до нея.

— Прегледа ли той трупа? Внимателно, както бях поръчала.

— Точно както поръча, господарке.

— Е? — обърна се Олимпиада отново към Теламон. — Какво можеш да ми кажеш за този труп?

— Бил е от прислужниците ти, господарке, работел е в двореца.

— Разбира се!

— Вероятно е бил обущар.

Олимпиада се усмихна.

— Разбрах го — продължи Теламон — по ръцете му. Миришеха на кожа и танин. Пръстите, с които е държал иглата, бяха покрити с драскотини. Гръбнакът му беше малко изкривен от привеждането над тезгяха. Китките и ръцете му бяха добре развити, но отпуснатият корем и слабите крака показваха, че е човек, който е свикнал да седи.

— Много добре! — промълви Олимпиада.

— Трупът беше леко издут. — Теламон беше превъзбуден. — Разлагането е започнало бързо.

— А причината за смъртта?

— Отрова!

Олимпиада отметна глава и се разсмя.

— Нали няма да обвиниш мен!

Теламон я изгледа хладно. Не, помисли си, не бих го направил. Олимпиада, царицата-вещица! Господарката на отровата! Теламон се чудеше колко ли отвари, еликсири и противоотрови имаше в тайните й сандъчета? Припомни си историята за полубрата на Александър. Здраво и енергично дете, той бил сериозен съперник на сина й, докато Олимпиада не решила да му дава определена храна. Момчето се беше възстановило, но прекара остатъка от живота си като пълен идиот и сериозно предупреждение за всеки, който застрашеше по някакъв начин Олимпиада и любимия й син.

— Проследих отровата — обяви Теламон. — Десният крак беше издут и кръвта се беше превърнала в гной.

— Как е умрял? — настоя Олимпиада.

— Чувал съм и преди за такива случаи. Иглата се е изплъзнала и се е забила в крака му. Раната е била много малка и се е затворила веднага. Горкият обущар е мислел, че нищо му няма, но иглата е била замърсена и е довела до отравяне на кръвта. Сигурно е имал главоболие, челюстта му се е схващала, вдигнал е температура, бълнувал е. Скоро след това е последвала смъртта.

— А какво би направил ти?

— Щях да открия раната от иглата и да я разрежа.

— Защо?

— За да налея вътре смес от мед, сол и вино. Колкото е по-силно виното, толкова по-добре. Не лекото вино на Олимп или Атина, а най-силното, което мога да намеря — тъмнолилаво на цвят. Тази смес би могла да пречисти раната.

— Как? — Олимпиада се приведе напред, искрено заинтересувана.

— Нито аз, нито някой друг може да каже. Виното, медът и солта притежават качества, които почистват плътта и убиват гнойта.

— Трябва да го запомня. Значи ти не вярваш, че образуването на гной е полезно? Хипократ е вярвал, че е така, моите лекари — също.

— Грешат. — Теламон запази уверения си тон. — Гнойта може да бъде почиствана и да не й позволим да се задържа в тялото. Една рана винаги трябва да бъде почиствана.

— И можеш ли да го направиш? — попита Олимпиада.

— Възможно е. Виждал съм да го правят в Египет.

— А каква е превръзката?

— От бял лен и не много стегната. Така раната може да диша. Ако превръзката се стегне, започва инфекция.

— Ами ако не се получи?

— Тогава, господарке, щях да ампутирам крака, на около осем сантиметра над коляното. Щях да дам на човека силно вино, примесено с опиат — това щеше да предотврати конвулсиите и шока.

— Но той щеше да кърви до смърт.

— В Италия видях един хирург да го прави с крака на войник. Бяха го ранили с отровна стрела при засада. Използваха малки щипки, за да спрат кръвта, после обгориха мястото и го превързаха.

— Това щеше да е интересно на сина ми — прошепна Олимпиада почти на себе си.

— Синът ти ли, господарке? Той заминава за Азия, армиите му се събират при Хелеспонт.

Олимпиада плесна с ръце.

— Умно момче си, Теламоне. И трябва да отидеш при него.

Теламон преглътна яда си.