Пол Дохърти - Дверите на ада

— Значи там изпрати Птолемей?

— Той имаше сериозна задача — обясни Александър. — Като шивач, който вдява игла, Птолемей изпращаше хора по прохода в града. Те трябваше да се присъединят към онези, които аз бях изпратил преди това. От това, което знам, те са влезли в града през пресъхнал кладенец в квартала на грънчарите. Членовете на анти-персийската партия в града ги приютили. Сега имаме достатъчно хора в града, за да представляват сериозна заплаха за Мемнон.

— По какъв начин?

— Накарах ги да ми дадат сигнал, когато сметнат, че имат достатъчно хора в Халикарнас, за да предизвикат размирици или да вдигнат бунт. Снощи го видях — пет запалени стрели в нощното небе. Птолемей има строги заповеди. Щом в града се съберат достатъчно хора, те ще се облекат и въоръжат като македонци и ще се постараят шпионите на Мемнон да ги забележат.

Лекарят се разсмя.

— Какво има? — попита Александър.

— Казал си, че ще превземеш Халикарнас както Агамемнон Троя. Птолемей е твоят Троянски кон.

— Точно така!

— Мемнон сигурно е ужасен!

— Би трябвало. Ако заподозре, че зад гърба му има противникови войници или по-лошо, че в града може да избухне бунт и да го отреже от войските в пристанището и персийската флота, хубавичко ще си помисли. — Александър се обърна и погледна към входа на палатката. — Вече притъмнява — прошепна той.

— Защо не си казал на никого за това?

— Заклех Птолемей да пази тайна. Никой освен мен не знаеше. Никой от мъжете, които отидоха в Ниса, няма да се върне преди да завземем града.

— А Аристандър знае ли? Александър поклати глава.

— Теламоне, ти си лекар, а не войник, но се опитай да се поставиш на мястото на Мемнон. Хората ти са по укрепленията край Тройната порта. Обсадните ми машини няма да престанат да рушат стените.

— Но щом Мемнон се бои от въстание — прекъсна го Теламон, — той ще бъде нащрек. Може да се справи със заплахата в града.

Александър поклати глава.

— Прекалено опасно е. Рискува да надцени силите си и сам да стане причина за онова, от което се опасява. Помисли, Теламоне.

— Ще организира атака — отвърна лекарят. — Ще се опита да отвлече вниманието с обща атака на обсадните ти машини, може би дори на лагера ти.

Александър леко го потупа по бузата, имитирайки любимия жест на Аристотел, когато говореше с ученик.

Много добре, мъдри лекарю. Мемнон не е и сънувал, че ще трябва да излезе извън градските стени, за да ме нападне. Ефиалт също, но няма да имат избор. На тяхно място и аз бих постъпил така. Ще нападна с всички сили, ще избивам стрелци, ще изгоря обсадните машини, ще атакувам лагера, а после ще се върна в града, за да се справя с бунта.

— Птолемей в града ли е? Александър поклати отрицателно глава.

— Не, животът му е прекалено ценен. Има строги заповеди да остане при скалите в Ниса и да изпрати хората си вътре. — Царят направи гримаса. — Както се досещаш, не бих могъл да кажа и дума за това на когото и да е. Трябваше да открия дали проходът може да бъде използван, дали мога да вкарам достатъчно хора в града. Представяш ли си какво би станало, ако Мемнон беше разбрал за това? Щеше да претърси града из основи. Питий е бил единственият, който е знаел за тунела. Открил го, докато надзиравал строежа на градските стени.

— Ами Певецът от Ефес?

— Семейството му е в Македония. Майка ми се грижи за него. — Александър леко се усмихна. — Възнаградихме го богато.

— Но ако персите са го заловили? Царят вдигна рамене.

— Било е твърде късно. Не би ме предал, защото персите нямаше да го помилват. — Той побутна назад стола си. — Освен това имам приятели в Халикарнас, които са се погрижили за него. Не се тревожи за Певеца от Ефес.

Теламон се взря в лицето на царя.

— Сега ти ще бъдеш обсипан с почести, нали, господарю? — попита той тихо. — Великият Халикарнас пада като зряла ябълка в ръцете на гениалния македонски пълководец, майсторът на обсадите, пред който никоя порта не остава затворена. Звездата ти ще се издигне още по-високо в небосклона. „Може ли някой град да устои на този мъж?“, ще се питат хората. „Очевидно той е избран от боговете и те го обсипват с благоволението си.“

— Новините ще се разпространят в цяла Персия и Гърция. — Александър разпери ръце. — Победа, голяма като тази при Граник.

— Баща ти каза ли ти за Ниса?

— Не, но казал на новата си жена Евридика. Когато убиха татко, майка, разбира се, залови Евридика и заплаши да убие нея и новородения й син, ако не й каже всичко, което знае от Филип. Горкото момиче й повярва и призна всичко: кои са любовниците на Филип, какви са тайните му. Как пиян след сватбата се похвалил, че може да превземе непристъпния Халикарнас.