Пол Дохърти - Дверите на ада

— Чакай! — Александър почеса брадичката си. — Писмото на Питий пристигна през пролетта, когато баща ми беше убит. — Царят се облегна на стола. — Представям си татко, с корем пълен с вино, разгорещен като стар пръч. — Той погледна изпод вежди Теламон. — Обичаше да вилнее в спалнята си като младо момче. Там е разказал на втората си жена Евридика за скалите на Ниса. Филип сигурно е мечтал да бъде най-великият военачалник на света, който ще плячкоса Халикарнас. Толкова потаен, точно като метода „скютале“. — Той прехапа устни. — Бях чел и за него, но съм забравил. Парче пергамент, което се увива около прът. Колко любопитно, колко хитро!

Теламон го наблюдаваше.

— Знаеш ли какво пише след това Питий? Александър кимна.

— Подозирам. Продължавай.

— „Според мен…“ — Теламон разкваси устните и гърлото си с чаша вино. — „Според мен“, продължи той, следвайки мислите на мъртвия Питий, „укрепленията на Халикарнас могат да бъдат превзети само отвътре — ако не са скалите на Ниса, обсадата му може да трае толкова, колкото и тази на Троя. Градът може да се снабдява от морето, има и множество кладенци. Макар гърците да са по-голяма част от населението, повечето са приели персийското управление и се смятат за поданици на Великия цар. Колкото до другите неща, — Теламон нервно се изкашля, — може би си спомняш, че искаше да свържеш македонския царски род с този на Пиксадор, царят на Халикарнас. Ти предложи сина си Аридей за съпруг на една от роднините му. Без да знаеш за това, Пиксадор получи предложение за тази женитба и от другия ти син Александър, синът на Олимпиада. Съобщавам ти тези новини, макар да знам, че самата Олимпиада ти ги е съобщила“

— Какво?!

Александър скочи на крака и изрита стола. Тръгна към лекаря и посегна към дръжката на египетската кама, която висеше на колана му.

— Александре, аз не съм Олимпиада, а Теламон. Александър вдигна свития си юмрук, ръката му трепереше, високо на бузата му потрепваше мускул. Той не гледаше към лекаря, а в някаква точка над главата си; устните му мърдаха беззвучно, сякаш се молеше или проклинаше.

— Значи така е разбрал татко! — Царят се върна на стола си. — Винаги съм се чудил как е стигнало до него. — Беше в едно от най-опасните си настроения, обзет от студен безмълвен гняв, който напомняше за този на Олимпиада.

— Филип се беше развел с Олимпиада — обясни Александър. — Пренебрегна ме и се надяваше да ожени горкия слабоумен Аридей за принцеса от Халикарнас. — Царят хвърли камата си на пода. — Мислех, че дните ни в Македония са приключили. Изпратих един от най-добрите си хора, актьор на име Тесалий, да преговаря с Пиксадор.

— Защо? — попита Теламон.

— Мислех, че трябва да бягам от Македония — каза Александър. — Ако исках да завоювам моя собствена империя, кое място би било по-удобно от Халикарнас? Но татко разбра за тайната мисия. Тесалий избяга в Коринт. Птолемей, Хефестион и останалите бяха прогонени в изгнание, а с мен проведе студен, жесток разговор, в който ме заплаши, че ако отново му се противопоставя, ще ме изпрати на място, където никога вече няма да му преча. Разказах всичко на майка.

— И няколко седмици по-късно Филип беше убит?

Александър го погледна в очите.

— Не бива да обвиняваш Олимпиада — опита се да го успокои Теламон.

— Защо?

— Не разбираш ли? — каза лекарят. — Тя е имала собствени планове за Филип. Не е искала да станеш някакъв дребен сановник в гръцки град в Персия. Твоята сила е Македония и е трябвало да останеш там. Олимпиада е имала свои планове за Филип, Евридика и малкия им син. — Той почука по писмото. — Както казваш, Филип не е имал време да прочете цялото писмо, преди Олимпиада да го унищожи.

— Да — отвърна Александър, сякаш говореше на себе си. — Майка ми нападна бързо и яростно като змия. Накара да убият Евридика и сина й и да изгорят телата им. Всеки ден смесваше малко от прахта им във виното си: Нищо чудно няма в любимото й твърдение — че ако стоиш достатъчно дълго край реката, ще видиш да носи труповете на враговете ти. В нейните очи отмъщението е най-сладко, когато е продължително, пълно и трайно. — Той махна ядно с ръка. — А останалата част от писмото?

— „Тези изненадващи разкрития“ — продължи Теламон, — „бяха обсъждани от Пиксадор и неговия съвет. Беше поставен следния въпрос: дали Филип не е предложил сина си Александър заради слуховете, че той не му е законен син.“

Лекарят чу как царят рязко си пое дъх.

— „Твоят пратеник им отвърна, че Александър е твой законен син и син на бог.“ Това те интересуваше, нали? Когато Филип се разведе с майка ти, когато вече не те смятаха за законен претендент на трона, когато си взе друга жена и му се роди друг син, Филип още те е признавал за свое дете.